– Купих си фитнес карта за година.
– И как е?
– Продавачът беше прав – най-трудното упражнение беше да я извадя от портфейла.
– Реших да сготвя нещо специално за вечеря.
– И как мина?
– Пожарната каза, че не било чак толкова „специално“, колкото „опасно за обществото“.
– Жена ми каза, че ще говорим, когато се прибера.
– И какво стана?
– Тя говореше… аз слушах… и разбрах, че виновният е намерен още преди разследването да започне.
– Трябваше да прекарам ден без телефон.
– И какво направи?
– Прекарах два часа в опит да си спомня какво правех преди смартфоните. Накрая просто си легнах.
– Купих си часовник за 500 лева!
– Уау! Той какво прави?
– Показва часа.
– И нищо друго?
– Ами… и ми напомня, че съм финансово безотговорен всеки път, когато го погледна.
– Реших да се захвана с фитнес.
– Как върви?
– Първия ден си взех готини дрехи за фитнес, втория ден избрах перфектния шейкър…
– А третия?
– Третия ден реших да си почина, че два дена подред пазарувах като луд!
– Защо винаги закъсняваш?
– Отидох до кухнята да си взема чаша вода.
– И?
– По пътя срещнах хладилника, видях стола, проведох кратък разговор с дивана и накрая… изгубих желание за вода.
– Жена ми каза, че не съм романтичен.
– И какво направи?
– Написах ѝ поема.
– И как реагира?
– Каза, че „Рози са червени, маргаритките – бели… Вечерята ми изглежда като нещо от Аушвиц“ не е романтично.
– Мамо, в училище ни питаха какво работят родителите ни.
– И какво каза?
– Че ти си детектив.
– Аз съм чистачка!
– Да, но като видя петно на пода, лицето ти става сериозно, поглеждаш го под ъгъл и казваш: „Ти си от вчера…“
– Реших да започна диета.
– И как върви?
– Като магистрала в ремонт – големи планове, много знаци, но никой не кара бързо.
Криминологията е наука, която изучава престъпниците – неудачници.
Успелите престъпници ги изучава политологията.
– Шефе, какво ти има, защо си унил?
– Понижиха ме.
– Така кажи бе, серсем.
