Лято. Жега. Влакът от София за Варна.Няма никакви места, всичко е претъпкано.
На двама тарикати обаче,не им се стои прави.Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките,излизат, влизат в следващото купе, пак гледат под седалките… Пътниците ги питат:
– Какво правите, бе?
– Абе, изпуснахме си змията и я търсим.
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Настанили се двамата вътре, пуснали пердетата и легнали да спят. Събуждат се след няколко часа, единият поглежда през прозореца, вижда чичката, дето почуква по колелетата на влака и го пита:
– Ейййй, чиче, във Варна ли сме вече?
– Абе, к’ва Варна, бе? Вие не разбрахте ли? Некви идиоти си изпуснали змия и трябваше да откачим вагона…
– Харесва ли Ви нашата пържола? – пита сервитьорът един от клиентите.
– Като професионалист мога да ви кажа, че съм във възторг!
– О, вие сте готвач?
– Не, обущар съм.
Олимпийски игри, дисциплината хвърляне на чук. Американец влиза в кръга, завърта се, върти се като луд, хвърля чука и – нов световен рекорд – 150 метра. Репортерите веднага се насочват към него:
– Сто и петдесет метра. Невероятно! Нов световен рекорд. Как е възможно?
Американецът:
– Баща ми беше дървосекач и дядо ми също беше дървосекач, и аз покрай тях направих здрави мускули.
След американеца хвърля руснак. Той се завърта и хвърля чука и – още един нов световен рекорд – 200 метра. Репортерите хукват към него:
– Двеста метра. Невероятно! Нов световен рекорд. Как е възможно?
Руснакът:
– Баща ми работеше в мините в Сибир, дядо ми също е работил там и аз покрай това работех с тях, и направих мускули, и добих тази сила.
Следващият състезател е арменец. Той хваща чука и започва да се върти, хвърля чука със страшна сила и – още един нов световен рекорд – 350 метра. Репортерите се втурват към него:
– Триста и петдесет метра. Невероятно! Нов световен рекорд и никога не сме чували за такова нещо от арменец. Как е възможно?
Арменецът:
– Баща ми – той никога не е работил тежка физическа работа, дядо ми – също. Двамата винаги са ми казвали: „Ако някога ти попадне чук в ръката, просто го изхвърли възможно най-далеч!“
Как е произлязло името на траките? Когато прабългарите са дошли по тези земи, една от бойните тактики на месното население била да тракат силно с дървета за да създават впечатление, че са много и тогава прабългарите са си казали „Ейй, тези мамата си тракат“ и така произлязло името ТРАКИ…
– Защо не ме поканиш да излезем да пийнем по нещо тази вечер?
– С удоволствие, но не излизам с омъжени жени…
– Но аз съм жена ти, глупако!
– Съжалявам, не правя изключения!
И накрая Доброто победи Злото. И така хубаво го победи… че се наложи да се ожени за него.
МЪЖ без жена е като куче без бълхи. Живее си, но скучно. ЖЕНА без мъж е като бълха без куче! Живее си, но няма кого да ухапе.
Мъж си тръгва рано от работа, върви и си мисли:
– „Сега ще я заваря с любовника ѝ… Ще се завъртя и мълчаливо ще си тръгна и ще отида при Танчето… Ще си изкараме страхотно.“
Прибира се, а там жена му сама, сядат да обядват и той нервен с юмрук удря по масата.
Жена му:
– Какво ти стана?
– Какво, какво… Всичките ми планове развали.