Шефа:
– Абе Петров, ти защо закъсняваш вече четвърти ден?
– Шефе, като свърши отпуската ще почна да идвам навреме!
– Какво е най-хубавото, когато караш БМВ?
– Кафенцето в автосервиза.
Понякога като ми доскучае… отивам пред Ритуална зала и като излязат младоженците, се провиквам:
– С какво той е повече от мен?
– Тате, жена ми като ми се скара, да споря ли с нея?
– Има два начина, сине – или спориш, или не, но и двата не вършат работа!
– Слънчицее…
– Що ми викаш, така?
– Щото си огрял всичките ми приятелки!
– Ех, как ми липсва старата работа!
– Къде работеше?
– Никъде.
Не знам как е при нормалните хора, но аз като се прибирам от работа и докато мигна – пак съм на работа…
– Какво ще правиш днес?
– Първо отивам до оптиката да си купя очила.
– А после?
– После ще видя!
Шеф към служител:
– Къде ми се губиш? Цял ден те търся и не мога да те намеря…
– Шефе, добрите работници трудно се намират…
– Тате ако ми дадеш 20 лв. ще ти кажа кой спи при мама, когато не си вкъщи!
– Ето ти 50…
– Аз!
Срещна ме крадец в тъмното.
– Парите или живота!
– Женен съм! Какви пари, какъв живот?!
Прегърнахме се и плакахме заедно. Оказа се хубав човек. Разменихме си телефоните и никовете в социалките.
На 1-вия етаж съсед кихва:
– Апчихоууу!
От 2-рия етаж се чува:
– Наздраве!
От 3-тия:
– Гадове мръсни, пак пиете без мен!
Иванов копае в градината на вилата, а до него седи тъща му, а на главата и военна каска… минава съседът и пита:
– А бе Петров, защо тъща ти е с каска?
– А ти к’во искаш, да ходя всеки път до дирека на оградата за да си изтръскам лопатата…
Пу, да не ми е уроки… ако не друго, поне случих на мене си.
– Сине, днес е най-щастливият ден в живота ти!
– Тате, сватбата ми е утре!
– Именмо! Точно това имам предвид!
