Рибар хванал златната рибка и си пожелал:
– Искам да умра в развита, справедлива и благоденстваща България!
Златната рибка:
– Ако искаш да бъдеш безсмъртен, така кажи.
Средностатистически български квартал… Средно висок блок… Тесен панелен апартамент; среден вход… двустаен… на среден етаж… Жена на средна възраст, стои права пред кухненските шкафове с вградена мивка „алпака“… в средата… Чисти 56-тата каракуда… мръщи се… нервира се… мърмори си под нос:
– Идиот с идиот такъв! Ама… аз съм си виновна! Добре ми казваше мама да не се женя за този абдал, ама аз… Не може ли веднъж, както всички истински мъже, когато отиде за риба, да пие бира… или да си хване любовница? А тоя моя, серсеминът му със серсемин… лови ли, лови риба…
Мъж се прибира вечерта и пита жена си:
– Скъпа, какво прави днес?
– Ходих на козметик.
– Защо?
– Ами да ме направи по-красива!
– Затворено ли беше?
Той:
– Значи, не може да си хем хубава, хем умна…
Тя:
– И защо не, ти как си хем тъп, хем грозен?
Мъж си проверява фиша пред тото пункта. Изведнъж възкликва:
– Господи! Петица!
И припада от радост. Стоящият до него човек бързо подменя своя фиш с неговия. След малко човекът се свестява, поглежда фиша и възкликва още по-силно:
– А стига бе! Не било петица, а цяла шестица!
И, отново припада.
Иванчо казва на баща си:
– Тате, мисля че госпожата сериозно си пада по теб! Ако кажа на мама, няма да и хареса…
– Какви ги говориш, как така си пада?
– Ами, тази седмица за трети път те вика в училище!
Един мутра решил да се помайтапи с бабичка, която седяла на пейката. Отишъл при нея и казал:
– Бабо, мина ли от тука една каруца с маймуни?
– А, ти случайно да не си паднал от нея? – отговорила бабичката.
Надпис на вратата на кабинет по пластична хирургия:
„Влизайте смело, нищо не може да ни уплаши!“
По случай 80-годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото се зарадвал, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтели, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза… Погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
– Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
– Имаа, кажете?
– Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини…
Отвътре се чуло:
– Ааа вярно бе, с червен кант?
– А така! Точно!
– И бяха за подлепване на лявата подметка!
– Да!
– В сряда ще са готови!
