close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

В магазина:
– Добър ден, искам един пакет био паста без глутен, захар и мазнини!
– Ленчеее, как беше кодът на макароните за кукундрели?

– Колко време почиваш между тренировките във фитнес залата?
– Различно, между 6 месеца и 1 година

Един селянин от отива в града и вижда уличен музикант да свири на цигулка. Слуша го известно време и накрая го пита:
– Ей, момче, колко време си се учил да свириш?
Музикантът отговаря:
– Ами, от малък… вече двайсет години. Селянинът клати глава и казва:
– Ех, че си упорит…! Аз щях да се откажа още на третия ден, като видя, че не се получава!

Късно през нощта купон в Люлин, телефона звъни:
– Намалете я тази музика бе, целия квартал не може да спи от вас!
Отговор:
– Като не ви изнася преместете в Обеля…
– Е ми аз от Обеля се обаждам бе!

Преди ерата на мобилните телефони:
– Скъпи, кой звъня?
– Ами да ти кажа чесно не разбрах, някъв синоптик…
– Е, как сноптик!? Ти, защо така реши?
– Ами питаше: „Как е Слънце, чист ли е вече хоризонта?“

Крокодил седи на върха на дърво и си мисли:
– Повече няма да ям наркомани!

Най-важното в брака е да преодолееш хладнокръвно три първи катастрофи:
– да видиш за първи път жена си без грим.
– да отидеш за първи път с нея на покупки в мола.
– първото гостуване на тъщата…

Българи показали на китайците как се прави шапка от вестник, а те на другия ден направили и обувки, и джапанки…

Доктора:
– Вашата диагноза е готова.
Пациента:
– Говорете, нямам време!
Доктора:
– Как разбрахте?!

Ресторант. На масата идва сервитьор, подават му двайсетачка с думите:
– Посъветвайте ни! – сочейки менюто.
Сервитьорът поставя парите в джоба и тихо казва:
– Бягайте!

Между приятелки:
– Съпругът ми страда от безсъние вече три седмици. Нямам търпение да оздравее!
– Защо?
– Защото не мога да му пребръкам джобовете…

– Тате, реших да стана войник като теб! Изглежда мацките си падат по мъже в униформа…
– Синко, униформата само показва, че сме научени да изпълняваме заповеди и да ядем всякаква храна, без да се оплакваме.

– Кое е най-гадното име за тъща?
– Надежда.
– Е, що, бе?
– Защото надеждата винаги умира последна…