Вчера слушах премиера. Умни и верни неща говори. За лекарите, за медицината като цяло. За образованието, науката, за пенсиите, икономиката, цифровизацията, за чуждестранните инвестиции и икономиката като цяло. Хареса ми и за ръста на брутния вътрешен продукт и ръста на доходите на населението. Само едно м*мка му не разбрах, за коя страна говори?
Той, възторжено:
– Тялото ти е като храм!
Тя:
Когато с треперещи пръсти набираш за трети път ПИН-а на GSM-а, разбираш на какво напрежение е подложен сапьорът, обезвреждайки бомбите.
– Какво е работа в екип?
– Възможността да прехвърлиш отговорността за грешките си на останалите.
Понякога ми става мъчно за нямото кино. Толкова хубаво е, да видиш как жена отваря устата си, а глас не се чува…
Разбираш колко много приятели и роднини имаш, чак когато си построиш къща на морето.
Жените се сърдят само заради 2 неща:
1. За всичко.
2. За нищо.
Тя:
– Днес съм адски нервна, не ме питай защо!
Той:
– Добре.
Тя:
– Ето, на теб изобщо не ти пука!
Не била ревнива, но преди нейната 2 седмична командировка засякла електромера и като се върнала проверила консумацията. По нейни изчисления мъжа ѝ е спал 2-3 дни в къщи.
Жена съди мъжа си за изневяра:
– Господин съдия, моят мъж ми изневерява и искам развод!
– А Вие видели ли ли сте го с друга?
– Не, но чух.
– Е, това не може да се приеме за доказателство по делото, трябва да го хванете като го прави!
Жената се ядосала, когато разбрала, че няма шанс да убеди съдията и затова пр*днала, колкото може по-силно.
Съдията:
– Не Ви ли е срам! Това е обида за съда и ще заплатите глоба!
– Не бях аз, г-н съдия! Вие видяхте ли ме?
– Не Ви видях, но чух!
– Именно…
Всяка сутрин чистачката в Музея за съвременно изкуство, питаше директора:
– Шефе, това изкуство ли е или да го хвърлям?
Ако имаш шофьорска книжка, но нямаш кола, ти си дипломиран пешеходец!
