– Разбра ли? Петров умря…
– А, кво станало?
– Прибрал се, хапнал, пийнал, полегнал и цигара запалил…
– Изгорял?
– Нее… Скочил през прозореца.
– И са размазал.
– Не могъл. Пожарникарите опънали тента. Отскочил от нея и пак в прозореца…
– И изгорял…
– Не… Ударил се в рамката и обратно…
– И на земята…
– Тц… Пак на тентата, отскочил под ъгъл и се ударил в брезента на минаващ камион, отскочил и от него…
– Добре де… И как е умря…
– Застреляха го, братле… На всички им писнало…
Учителката:
– Иванчо, защо сутрин има роса?
– Защото Земятя се върти и се изпотява, госпожо.
Значи, преживяла съм:
Чернобил – 1986 г.
Купонната с-ма – 1990 г.
Краха на СССР – 1991 г.
Голямата инфлация – 1996 г.
BSE – 2007 г.
Н5N1 – 2007 г.
H1N1 – 2009 г.
Фукушима – 2011 г.
Ебола – 2014 г.
COVID-19 – 2020 г.
Към всичко това ще добавя две-три големи любови, и няколко края на света… Че аз направо съм си ветеран от Апокалипсиса, бе, хора!!!
В магазина:
– Имате ли сирене бри?
– Ми не, какво е това?
– Леко мухлясало сирене с плесен.
– Ааа, ясно. Не, нямаме, ама имаме хляб бри и салам бри.
Близък пример за смесени чувства:
– Да блъснеш тъщата с чисто новия си автомобил…
Жена в заведение:
– Къде е хубавичката сервитьорка, която преди малко разнасяше коктейлите?
– Желаете нещо за пиене ли?
– Не, искам да знам, къде е мъжът ми.
Мъжът е като каймата – 60% свиня, 40% говедо и две яйца. А сместа е предназначена за принцеси…
Тираджия кара по тъмна магистрала. Изведнъж вижда на стоп красива жена по минижуп. Спира. Тя се навежда на прозореца и казва:
– Ще направя всичко за 100 евро!
Тираджията я гледа, усмихва се и казва:
– Всичко ли?
– Всичко!
– Добре, айде идвай да сменяш гумата!
В Германия дават по 5000 евро безвъзмездна помощ на творците, занимаващи се с изкуство по време на карантината. Щото там имат едни стари лоши спомени как един депресиран художник реши да си смени професията.
Двама приятели си говорят:
– Подарих на жена си книгата „Как да пестим пари?“
– И какъв е резултатът?
– Спрях да пуша и отслабнах с пет килограма.
