close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

Палачът пита осъдения на смърт:
– Какво е последното Ви желание?
– Да изпия бутилка шампанско.
– Добре. От коя година?
– От 2050-та…!

Не съм срещала такъв човек като теб! То доброта, то чар, интелект, то не достигат мили думи… Казах си АЗ, докато се гледах в огледалото!

Отидох да пазарувам в „Икеа“. Изхарчих сума пари… На касата, девойката весело ми казва:
– Благодарим Ви, че пазарувахте при нас!
Вбесен и отговорих:
– При тези цени, трябва да предлагате и свирка!
А тя, още по-усмихната, ми отговори:
– Съжалявам, но нашите магазини са на принципа „Направи си сам!“

– Разбрах за твоя любовник!
– Това не е вярно, скъпи! Лъжат!!!
– Млъкни! Разбрах за бизнеса му и какви доходи има. Затова искам да те попитам – имаш ли съвест, че от мен искаш кожено палто?!

След бурна нощ младеж и девойка разговарят:
– Зайо?
– Да, мечо?
– Ще направиш ли кафенце, сърчице мое?
– Разбира се, злато.
– Знаеш ли, къде стои, пиле?
– Естествено, съкровище!
В този момент и двамата се втренчват един в друг:
– И ти не се сещаш как се казвам, нали?!

Любовта подтиква хората към неразумни постъпки като брак, ипотека, убийство…

Две приятелки си говорят.
– Ти спала ли си с мъжа ми?
– Ти луда ли си ма, какви ги плещиш, как така ще спя с мъжа ти?
– Права си, не ти и трябва, твоя е много по-добър!

Мъж към жена си:
– Легаш ли си, ма?
– Мии легам си! Ама много те обичам!
– Хмм, и язе?
– Какво, и ти ме обичаш ли?
– Не, ма. И язе си легам.

В институт тече изпит. Девойка тегли билет. Падат й се „Полимери“.
Тя не знае нищо по въпроса, затова казва на професора:
– Не знам нищо по този въпрос.
Професорът:
– Добре, ще се разберем. Можете ли поне да ми кажете името на един полимер?
Девойката мълчи.
– Имате ли си гадже?
– Имам!
– Ще ви помогна. Името на един полимер е подобно на името на това, което правите вечер с гаджето си…
Девойката (възторжено):
– Аааааа, ебонит…
Професорът:
– Иии, направо пък с ебонита… преди ебонита няма ли целулоид?

Днес на рожденият ден на тати му подариха пари. Утре ще ходим да купуваме обувки на мама.

Полковник се прибира вкъщи и хваща жена си с майора.
Вади пистолета и му казва.
– Ела с мен отвън.
Излизат на улицата.
Полковникът:
– Слушай, познаваме се отдавна, колко години служим заедно, големи мъже сме. Ще направим така, аз ще стрелям два пъти във въздуха и двамата ще паднем. При когото първо дойде жена ми, за него ще остане.
Жената чува двата изстрела, подава си главата през прозореца да погледне и после се провиква:
– Иванеееее, излизай, тия двамата кретени се изпозастреляха.