close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee-mart

Един мъж, пиян-залян, допълзява до дома си. На вратата го посреща жена му с метла в ръката.
Мъжът пада на колене и ридае:
– Моля те, скъпа, не излитай! Това е за последен път! Кълна се!

– Ванка, гаджето ми иска да я водя на планина.
– Разкарай я тая, тя след два месеца ще иска и на море…

– О, Господи, прибери си вересиите!
– Не може! Господ не е боклукчия!

Вървели един циганин и детето му по улицата и по едно време детето се спира пред една закусвалня и вика:
– Татее, тате купи ми кифла!
Циганина отговаря троснато:
– Аааа неее, не може, тръгвай веднага!
Детето:
– Ама защо?
Циганина:
– Щото като ти купих миналата година ти я изяде… нали…

Ако жена ти каже:
– „Прави каквото щеш“, не прави нищо. Дори не помръдвай!

Циганка в предродилна зала.
– Ти с контракции ли дойде при нас?
– Не бе докторе, с такси!

Български мениджър, който работел в държавно предприятие, заминал на бизнес конференция в Япония. Там, в една от почивките между изказванията, се запознал с един японски мениджър, който имал предприятие от същата сфера на дейност и със същия оборот, както предприятието, в което работил българинът. Двамата си поговорили и изведнъж българинът попитал японеца:
– Колко души работят във вашата фирма?
– Шест души – казал японецът. – А във вашата фирма?
– Седем – без да се замисля, казал българинът.
Вечерта в хотела и двамата се въртят в леглата си и не могат да заспят. Българинът си мисли: „Защо излъгах япончето? Що не му казах, че само в администрацията ни работят 200 души?“ Японецът също се върти в леглото и не може да заспи: „Абе какво работи този седми българин?“

Наскоро се състоя конференция за борба със спама. По този повод бяха изпратени над 100 000 000 мейла с покани.

В Бургас:
– Кък съ казваш?
– Елка.
– Въъъъй, смятай!

– Как се прибра снощи?
– Аааа, нормално! Телефонът тъкмо мислех да го сменям, а и тези два зъба почти не ги използвах…

– Колега, що си се намръщил рано-рано?
– Жената ме ядоса. Ще ме кара тя мен да изхвърлям боклука, моля ти се!
– И ти?
– Еми, кво. Озъбих и се – „Мани са от тука, ма! Не виждаш ли, че още простирам“…