Купувач влиза в магазин за наливен алкохол.
– Половинка „Сунгурларска“!
Продавачът налива от един бидон половинка ракия, вади етикет „Сунгурларска“, залепва го на бутилката и я подава на клиента.
– Половинка „Поморийска“!
Продавачът отново налива от бидона, вади етикет „Поморийска“, лепва го на бутилката и подава на клиента.
–Половинка „Сухиндолска“!
Продвачът вади трета бутилка, налива от бидона, лепва етикета и подава.
– И половинка „Сливенска перла“!
– „Сливенска перла“ няма!
– Как няма, бе? Нали виждам, че бидона е пълен с ракия…
– Ракия има – етикет няма…
Що ма нервираш! Ся вмеcто да пия три дена cпокойно, ши пия три дена да cа уcпокоя…
Внука вика:
– Дядо дай 5 лв!
– Няма да ти дам… – викам.
– Тогава ще кажа на баба, че във фейса си се писал „вдовец“.
Дадох му 10.
Тетрис ме научи, че грешките се натрупват, а успехите изчезват бързо…
Вчера излизаме със жената. Тя се спря да си купела от лотарията – от онези талони, дето се търкат.
А аз ѝ викам:
– Женааа, жена, ти ако имаше късмет, мен ли точно щеше да вземеш?
Мъж излиза от Варненския затвор, където е бил за двойно убийство. Качва се на влак за вкъщи. Влиза в купето, а там вече има трима шопи. Двама седят на масата и похапват, а третият лежи на едно от горните легла. Шопите канят мъжа на масата да сподели трапезата им. Седят си, хапват, пийват, веселят се. По едно време шопландците излизат в коридора да пушат, а мъжът остава в купето. Внезапно влакът се раздрусва, габровецът от горното легло пада и си удря главата в масата. Мъжът се хвърля към него, проверява му пулса – мъртъв… Хваща се за главата ужасен. Мисли си:
– “Кой ли ще ми повярва, че не съм аз, току-що излезлият от затвора?”
Отваря прозореца и изхвърля пасажера през него. Сяда обратно на софрата и, ни лук ял, ни лук мирисал, продължава да яде.
Двамата шопи се връщат.
– Слушай, а къде е нашият приятел, който лежеше тук?
– Ами, нали излязохте да пушите и той излезе веднага след вас.
– Как така “излезе”? Ние го караме в Перник да го погребваме…
Да спориш с глупак е все едно да играеш шах с гълъб. Ще събори фигурите, ще се изсере на дъската и ще разправя на всички как те е победил!
– Знаеш ли, че всяка изпушена цигара е пирон в ковчега ти?
– Е ти к’во искаш, моят с тиксо ли да го лепят?
Седиш си пред лекарския кабинет. Почакаш, почакаш, па си тръгнеш. И стигаш до извода, че времето лекува…
– Мамо, познай къде съм!?
– Сега не мога. Обади се по-късно!
– Не може, имам право само на едно обаждане!
– Жена,защо аз все последен научавам всичко в тази къща?
– Не викай, ще събудиш детето.
– Какво дете?
– Миличък, имам добра и лоша новина…
– Давай добрата…
– Ще ни направят голямо намаление в автосервиза…
Каня момиче на кафе.
Казва ми:
– Ако беше по-хубав, щях да дойда.
– Бе аз, ако бях по-хубав, щях да поканя приятелката ти.
