Учителката изпитва в училище:
– Деца кажете какво значи „малшанс?“
Митко вдига ръка:
– Да вървиш по тъмна улица след яка мацка и тъкмо я настигаш и идва автобус и тя скача в него.
Учителката:
– Интересна идея. Някой друг ще каже ли?
Иванчо вдига ръка.
Учителката:
– Кажи Иванчо?
Момчето казва:
– Да вървиш по улицата след яко момче и тъкмо го настигаш да дойде автобуса и той да се качи.
Учителката:
– Простак как може да говориш такива глупости? Някой друг ще каже ли?
Вдига ръка Стоян.
Учителката:
– Кажи Стояне?
Момчето::
– Да вървиш по тъмна уличка, Иванчо да те настига, а автобуса да не идва.
Влиза блондинка в таксито, а шофьорът я пита:
– До къде?
– До едни приятелки.
В училище учителката задава въпрос:
– Деца, какво ще се случи ако едно всеразрушаващо гюле се удари в една неразрушима стена?
Иванчо отговаря:
– Ще поскъпне ракията.
Учителката:
– Е как така? Къде е логиката?
– Не знам къде е логиката, но татко казва, че в тази държава каквато и простотия да се случи, единственият резултат е, че поскъпва ракията.
Мъж и жена на излет…
Медения месец:
– Миличко, не ходи по камъченцата, ще си нараниш мъничките сладички краченца!
1 година след сватбата:
– Скъпа, не ходи по камъните, ще си удариш краката.
10 години след сватбата:
– Къде тръгна у камънака, ма!?
– Да отидем днес на цирк?
– Аз на работа ходя, стига ми…
В сутрешният мрак няма нищо по-хубаво… от светлините на някоя баничарница.
Съседката има папагал. Много талантлив! За кратък период от време се научи да имитира звука на звънеца. И горката съседка по двадесет пъти на ден ходеше да отваря вратата. След време, на рождения и ден и подариха куче. Оказа се страхотен подарък, защото кучето лаеше само когато реално на вратата се звънеше. И ходенето непрекъснато до вратата спря. Съседката не можеше да се нарадва на кучето. Но кратко продължи нейното щастие. В съкратени срокове папагалът започна да „звъни“, а след това и да лае.
Сделка на битака:
– Добър ден! Едно приятелче ми каза,че при Вас мога да намеря всичко…
– Не те е излъгало момчето! Тука имаме от пиле мляко!
– Ами… чакай да говорим по-тихо… разбрах, че тука има някои неща, дето не се продават свободно по магазините…
– Какво въртиш и сучеш бе, пич! Кажи си направо болката!
– Виж сега… чакай да говорим още по-тихо… може ли да ми намериш един хубав „Колт“?
– Ами, глей сега, бате – не знам колко кинта си отделил?
– Оф… де да знам… примерно 200 лева…
– Ха-ха-ха! Ти да не си пил изветряла бира бе? Хубав „Колт“ – за 200 кинта?! Смях в залата!
– Добре, де – пряко сили мога да дам 500 лева!
– Ааа, това е вече друго нещо! Ще се сетиш ти за някои работи, ще се сетиш! Веднага ти се урежда въпроса! Само да те питам, какво е това – „Колт“?
Сутрин. Семейна спалня. Жената се събужда, поглежда се в огледалото, обръща се към спящия си съпруг и злорадо промърморва:
– Така ти се пада!
