close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

В час по химия:
– Подай ми натрия.
– Na.

– Иванчо, кога ще си поправиш двойката по математика?
– Не знам, тате! Госпожата постоянно носи дневника със себе си…

– На колко години си?
– По-близко съм до 30 отколкото до 25.
– Значи 28, нали?!?
– Не. 45!

Вчера намерих в парка една млада гъска със счупено крило. Тя не може да отлети на юг, а тук няма да понесе зимата. Добри хора, моля помогнете .. кой с колкото може, за да мога да я отнеса до Малдивите или поне до Бали…

Жената днес ме пита:
– Мъжо, да знаеш колко дълго живеят кравите?
– Не, скъпа, да не би да се чувстваш зле?

– Госпожо, вчера във влака Варна – София съм забравил дамаджана с ракия. Някой не я ли донесе?
– Не господине, но донесоха тоя, който я е намерил…

Лежейки на дивана и наблюдавайки действията на жена ми снощи установих, че животът на всяка една жена е ЛА – ЛА – ЛА – ЛА – ЛА! Сега пак ще се усмихнете скептично, а не трябва. Ето, например: станаЛА, сготвиЛА, изпраЛА, проснаЛА, изчистиЛА, напазаруваЛА… Какво да Ви кажа, с две думи – ПРОСТО ПЕСЕН…

– Жена, излизам.
– Ще се бавиш ли?
– Не, напивам се набързо и си идвам.

Мъж се връща от командировка, а в кухнята седи як младеж.
Мъжът пита жена си:
– Този кой е?!
– Ти подари ли ми за осми март кухненски комбайн?
– Да, подарих ти.
– Ами това е комбайнерът…

– Случва ли ти се да говориш със себе си?
– Само, когато търся мнение от експерт…

– Имате ли препоръки от предишния си работодател?
– Имам. Препоръча ми да си намеря друга работа.

Жени, да ви имам логиката. Търсите принца, а после мрънкате че лежи на дивана и не опъва като крепостен селянин.

– Еми, знаеш ли какво е казал Господ на умните и красиви жени?
– Не.
– Е няма и как да знаеш!

– Ей, синеокият!
– Амааа, очите ми не са сини!
– Ти пиши още веднъж на жена ми, и ще станат.

Минавайки през едно село ударих кокошка на пътя, веднага слязох от колата и я метнах в багажника. От двора на съседната къща някой се провикна:
– Сега в болницата ли ще я караш?

Отчаян съпруг телефонира в полицията:
– Изчезна жена ми. Моля, организирайте търсенето ѝ!
На другия ден отново звъни в полицията:
– Преустановете търсенето.
– Защо – намерихте ли я? – пита дежурният.
– Не. Просто размислих.