Леля Пенка, чистачката в Музея на изкуствата, гледайки разлятото по пода кафе се провикна:
– Шефеее, това по пода изкуство ли е или да го избърша?
Една грозотия се явила на интервю за стюардеса. Служителят я попитал:
– Защо се ориентирахте точно към тази професия?
Тя отговорила:
– Ами,защото в самолета ще се запозная с много мъже!
Оня се шашнал:
– И само за това?! Ами, че Вие може да се запознаете с мъже и в някоя кръчма!
Тя се аргументирала:
– Да де, ама в самолета няма къде да избягат!
– Келнер, шише ракия, кана бяло и кана червено вино!
– Ама, Мило, нали щяхме да отбелязваме и Свети Валентин?!
– А, да… И едни сърца на шиш!
– Скъпи, забравих да купя хляб. Ти какво яде на обед?
– Ами, сандвичи със салам и кашкавал.
– Е, как ги направи, като нямаше хляб?
– Ми, със салам и кашкавал!
20:00.
– Обещах си да не ям повече, каквото и да се случи!
22:00.
– Случи се.
Добрият мениджър трябва да може само 2 неща:
1. Да те похвали така, че да се почувстваш обиден.
2. Да те напсува така, че да си благодарен за грижите по родата ти.
Мъж във аптеката:
– Извинете, имате ли, защитни средства?
– Какви защитни средства бе, това е аптека, не е Министерство на Отбраната!
Из откровенията на един мъж:
– Седя и гледам мач, нашите вкарват гол, но не мога да изкрещя от радост, защото детето спи, не мога и да пия, след час съм на работа… Просто излязох на терасата и тихо взех да развявам знамето…
– Тате, а какво е това „биология“?
– Хм… Как да ти обясня по-просто – например ти приличаш на мен. Това е биология.
– А „социология“ какво е?
– На съседа сина прилича на мен. Това вече е социология…
Арабче пита баща си:
– Тате, какъв е този парцал на главата ти?
– Това е куфия, моето дете. Предпазва главата ми от горещото слънце на пустинята.
-Тате, а каква е тази нощница?
– Това е джелабея, сине мой. Предпазва тялото ми от горещото слънце на пустинята.
– А тате, какви са тези чехли?
– Това е папукия, дете. Предпазват краката ми от горещия пустинен пясък.
– Тате, а защо ги носиш през ноември в Стокхолм?
В руски секретен завод за… шевни машини… се пенсионира чистачката. На тържеството и подарили шевна машина. Със сълзи на очите жената благодарила:
– Колеги, да шия ми е хоби от дете. 30 години си прибирам по някоя част от тук, на три пъти ги сглобявам у дома, а то… все автомат Калашников се получава накрая!
Развъждах зайци, ама в даден момент ми светна, че и самички се справят…
– Пешо, знаеш ли, че скачат пенсиите?
– Верно ли?
– Ми да, днес един от осмия етаж, вчера от шестия…
– Ако още веднъж чуя да се подиграваш с теглото ми, ще ти фрасна пепелника в челото… Разбра, ли???
– Да…
– Какво разбра???
– Освен, че си дебела, искаш и да ме убиеш…
Общо взето нелепа, глупава смърт…
