– Искам да съм милионер като чичо.
– Че чичо ти милионер ли е?
– Не, ама и той иска.
Вечер на село. Скука. Баба казва на мъжа си.
– Дядо, хайде да си поиграем на младост.
– Как се играе това?
– Ами, първо трябва да ме поканиш на среща.
– Е, добре. Ела в 8 вечерта на нашето място край реката.
Сложил дядото чиста риза, взел акордеона и се запътил към реката. Седнал на брега да чака. Става 8, бабата я няма, става 9, 10 – нищо. Започнал да мръзне, притеснил се: „Дали пък не е станало нещо, стари сме вече…“, почакал още малко, станал и си тръгнал. Прибира се вкъщи, гледа, бабата, настанила се удобно в креслото, плете чорап пред телевизора.
– Бабо, ти какво? Два часа те чаках, огладнях, намръзнах…
– Ох, остави се, мама не ме пусна!
Мечо Пух казва на Прасчо:
– Прасчо, аз знам какъв ще станеш като пораснеш!
– Откъде знаеш, хороскопа ми ли чете?
– Не, четох го в една готварска книга!
– Ще ми направиш ли две яйца на очи?
– Как ги обичаш?
– Ококорени.
Готино нещо е термосът… Колегите ти си мислят, че в него има чай или кафе, а ти си носиш студена бира.
– Мъжът ми снощи бълнува за някаква Галя…
– Ми говори с него, като се събуди.
– Няма да се събуди…
Звъни телефонът. Вдига съпругата.
– Господин Иванов може ли?
Съпругата:
– Скъпи, една ме пита „можеш ли“, какво да ѝ кажа?
При две деца вкъщи, дори и да искаш трето… няма къде да се скриеш…
– Огледалце, огледалце, коя е най-красива на земята?
– Със здравето как си?
– Много добре.
– Това е най-важното.
Рано сутринта в Москва звъни телефон:
– Вася?
– Дааа.
– Абе, Вася, с тебе ли пихме снощи?
– С мене.
– А бира пихме ли?
– Пихме.
– А водка??
– И водка.
– А самолетно гориво?
– И самолетно пихме.
– Абе, Вася, ти до тоалетната ходи ли тая сутрин?
– Не, защо?
– Вася, недей!!! Аз ти се обаждам от… Токио.
Пържени яйца и пържено пиле са една и съща храна… само на различни етапи.
– Докторе, много зле се чувствам!
– Пиете ли?
– Не.
– И как искате да се чувствате?…
