Часовой стои на пост. Приближава се дежурният офицер.
– Фамилия?
– Редник Петров!
– Колко човека има в ротата?
– Седемдесет!
– А в батальона?
– Двеста и педесет!
– А бе ти защо издаваш военна тайна? Ами ако съм шпионин?
Чува се изстрел. Войникът:
– Ийййййй гледай ти, какви гадове се навъдили!
– Как се казваш?
– Викай ми Нанси!
– Съкратено от…
– Ще харча от твоите финанси!
Не плачи, скъпа, ще купим нов кантар. По-здрав.
– Бабо, като мете, да си видяла едно копче? Пише „ЕNTER“ на него, някъде е паднало!
– Не съм. Ако го намериш – донеси го, да ти го зашия!
– Шефе, знам как да подобрим атмосферата на работното място!
– Как?
– Да си направим казан за ракия в офиса.
– Скъпа, в двора има слон, който се е оплел в паяжина…
– Иване, стига с се подигравал на мама, като е в хамака!
Баба ми казваше едно време – случаен може да бъде само бракът, любовника трябва да се избира внимателно.
– Скъпа, защо панталоните ми са изгладени само до коленете?
– А аз колко пъти ти казвах да удължиш кабела на ютията!
Днес наех 20-годишна бавачка за моето бебе. Сега имам 2 проблема:
1. – Как да кажа на жената?
2. – От къде да намеря бебе?
От край време българина овладява гнева си с арт терапия. Хан Крум например правел чаши!
Учителката:
– Можеш ли да назовеш името на нос в Черно море?
– Еми не!
– Браво! Шестица!
Да, откакто взех да карам колата с очила, забелязах колко много други коли има по улиците.
Младо момиче отива на врачка.
– Така, виждам две момчета…
– Да, да, Пепи и Жоро.
– Ще ме зарежат ли?
– Виждам промяна, празненство, може би годеж…
– Пепи ли ще ми предложи?
– Не, Жоро.
– Е ми, и той е готин.
– Не ме прекъсвай, Жоро ще предложи на Пепи.
– Как я караш?
– Ми как… Обикновено паля на бензин после автоматично минава на газ.
В България се говорело, че всички говорели френски. Идва делегация от Франция на проверка. Къде, къде да я заведат, на строеж, където двама работници режат някаква греда.
– Же опре.
– Уй же опре.
