Чат в нета:
– Какво правиш?
– Ям…
– А иначе?
– Пак ям…
– А когато не ядеш?
– Търся нещо за ядене.
– Тоше, ти нали беше за пъстърва пролетта?
– Да, и какво?
– Еми, обади се пъстървата, че имала хайвер.
Първо правило на мързела:
– Ако не можеш да стигнеш нещо легнал, то не ти трябва!
– Чедо, отдека е невестата ти?
– От инстаграм е, бабо.
– Тава Якорудско ле е?
За пари съм готов на всичко. Ама съдейки по доходите си, и до сега си оставам честен човек!
Прибирам се по тъмно от работа, а пред мен върви една мацка… огледа се и ускори крачката. И аз ускорих. Тя побягна и аз побягнах. Тя закрещя и аз заревах. Не знам от кого бягахме, ама беше много страшно!
Качвайки се на кантара тази сутрин той се счупи. Аман от боклуци! Така и не разбрах дебела ли съм или не.
– Моят мъж си има нова работа… 300 човека стоят под него!
– Браво, явно взима хубави пари?
– А, 500 лв са, коси тревата в гробището.
В автобуса:
– Бате, цветята таксуват ли се?
– Не!
– Айде Ружо, цвете мое, качвай се!
– Невъзможно е да се живее с моя мъж…!
– Ами разведи се!
– Аха, той ми съсипа живота, а аз да го правя щастлив…
И той ми вика:
– Знаеш ли, как ми ухаеш?
Аз:
– Как?
– На беля, голяма беля!
– Интернета спря вчера.
– И какво от това?
– Ем, видях едно 5-годишно дете в стаята ми, твърдеше, че ми е брат…
Отивам да ям „Брускети“, понеже „твърд хляб с кьопоолу и едросмляна лютеница“ е много дълго за писане…
Не мога да разбера, „Зрънчо“ ли мирише на чорапи или чорапите ми миришат на „Зрънчо?“
– А преди да се оженим, казваше, че си готов да умреш заради мен!
– Добре, бе, давай ги тези кюфтета!
– Каква е поуката от приказката – Житената питка?
– Яж, докато е топла!
– Що си дошла, ма?
– Да те прибера от кръчмата, пияницо!
– Ай зимай ма и са махай!
