– Няма да повярвате, но много ми харесва работата с хора.
– Така ли!?! И с какво се занимавате?
– Снайперист съм.
– Скъпа, искаш ли да минеш тест за IQ?
– Добре, а колко километра трябва да мина?
– Ми, той теста свърши!
Шеф към новоназначената секретарка:
– Не очаквах, че сте толкова мързелива! Поне вдигайте телефона, когато звъни!
– Какъв смисъл има да го вдигам, шефе? Те само Вас търсят…
– Скъпи, ударих колата!
– Кой звъня?
– Бившата!
– Докторе, преди три месеца бях при вас и ми казахте, че имам ревматизъм и трябва да се пазя от влагата.
– Да, спомням си! Какъв е проблемът сега?
– А може ли поне веднъж месечно да се къпя?
Жената:
– Подавам молба за развод!
Мъжът:
– И с двата рога съм „за“.
– Тате, научих се да пиша!
– И какво написа?
– Откъде да знам?! Още не мога да чета.
Снощи така се наковах, че докато залитах към бара, за да си поръчам още едно питие, спечелих не’къв конкурс по танци.
Влиза в аптеката крадец:
– Давай бързо парите!
Аптекарката Гинка, с дългогодишен стаж го изгледа строго изпод вежди:
– Без рецепта нищо не давам!
– Защо пребихте съседа си?
– Защото се оказа че отглеждал петел у тях. Аз от един месец ходя на психотерапевт, защото чувам петли в блока.
Детето на японка и българин е странна комбинация – много му се работи, ама го мързи да стане.
– Каква е паролата за Wi-Fi?
– Вие сте в реанимацията.
– С малки или големи букви?
При зъболекаря:
– Докторе, нима хелият ще премахне болката?
– Не, но ще викате много смешно…
– Како се викаш?
– Мија.
– Скратено од?
– Змија…
– Добър ден! Как е името ви?
– Благодаря, добре е!
– И така, какво научи в първия си ден на училище.
– Не достатъчно. Утре пак трябва да ходя.
