Ден първи. Отива девойка за хляб на село – на улицата седнала на пейка една баба…
– Миче, ти чийо си?
– На баба Недка – дето живее на улица Любен Каравелов в горната махала…
– Ааа, баби, хубаву…
Ден втори…
– Миче, ти чийо си?
– На баба Недка – дето живее на улица Любен Каравелов…
– Еее, баби, хубу…
Ден трети:
– Миче, ти чийо си?
– На Майка си и на Баща си съм!!!
– Ууууу! Туй Недкин’ту – много устато маа…
От мама знам, че ако нещо се обърка една хубава целувка и всичко се оправя. Пък тоя катаджия що така откачи?!
– Мило, едно пиленце ми каза, че не можеш да готвиш.
– Да бе, и кое е това пиленце?
– Ей това, суровото в супата.
– Скъпа, дано на нашия син се падне жена като теб!
– Ти луд ли си бе, как можеш да пожелаваш такова нещо на детето?
– Извинете, но тази чаша е много мръсна!
– Мръсна ли? Десет души вече пиха от нея и никой не се оплака!
– Причина за вашия развод?
– Не съвпадат религиозните ни възгледи!
– В смисъл?
– Не признава, че съм богиня!
Вика ми:
– По-красив си, когато си без очила!
– Мерси! И ти си по-красива… като съм без очила!
– Скъпи, засега мога да готвя само торта и пържена риба.
– Добре, любов моя, с времето ще се научиш. А сега просто така, от любопитство: какво ям – торта или пържена риба?
За да може убедително да казва на царицата, че „тя е най-красивата“, огледалцето изискваше всеки ден да го почистват с ракия…
Гинеколог към пациентка:
– Ползвате ли други контрацептиви, освен характера си?
На улицата жена крещи на мъжа си:
– Мръсник, женкар, не пропускаш нито една фуста, спиш с половината град!
Минаваща наблизо жена се заинтересувала:
– Простете, Вие ругаете ли го или го рекламирате?
Трябва да се живее или с чувство за хумор, или с психиатър… Средно положение няма.
– За какво са ти тези пожарогасители?
– За самоотбрана…
– Как така?
– Еми…, жена ми е много избухлива.
Тя не беше доволна, че си построиха къща в гробището, но сега винаги имат свежи цветя във вазата и нещо сладко за кафето…
Тъщата:
– След колко време ми е автобуса?
Зетят:
– След 2 часа, 28 минути и 15 секунди!
