Блондинка се качва в самолет и сяда в бизнес класа.
– Но госпожице, Вие сте за икономичната! – поправя я стюардесата.
– Аз съм блондинка, хубава съм, летя за Лондон и няма да се махна. – настояла тя.
След малко пристига вторият пилот:
– Но госпожице…
Последвало вече познатото… хубава съм, летя за Лондон и няма да се махна! Всички се видели в чудо, инат.
По едно време първият пилот попитал какво става, и получил отговор:
– А бе, има тук една блондинка.
– А бе, защо не казахте по рано жена ми е блондинка.
Пристигнал той при злополучната блондинка и и прошушнал нещо на ухо, при което тя скочила и изкрещяла:
– Ама, защо не ми казахте!
Грабнала багажа и хукнала към мястото си. Всички били парализирани.
– Какво и каза? – попитали първият пилот.
– Ами, казах и, че бизнес класата не лети за Лондон.
– Скъпи цяла нощ си усмихваше, мен ли сънува?
– Тц… сънувах, че дедо е сварил ракията.
– Докторе, ужас… взеха да ми жълтеят зъбите!
– Ти, к’во искаш, ве? Есен иде.
Разпитват данъчен:
– Как си построихте такава разточителна вила?
– Хванах златната рибка и тя ми изпълни едно желание.
– Как ще го докажете?
– E, не виждате ли вилата?
Лято. Жега. Влакът от София за Варна.Няма никакви места, всичко е претъпкано.
На двама тарикати обаче,не им се стои прави.Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките,излизат, влизат в следващото купе, пак гледат под седалките… Пътниците ги питат:
– Какво правите, бе?
– Абе, изпуснахме си змията и я търсим.
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Настанили се двамата вътре, пуснали пердетата и легнали да спят. Събуждат се след няколко часа, единият поглежда през прозореца, вижда чичката, дето почуква по колелетата на влака и го пита:
– Ейййй, чиче, във Варна ли сме вече?
– Абе, к’ва Варна, бе? Вие не разбрахте ли? Некви идиоти си изпуснали змия и трябваше да откачим вагона…
– Харесва ли Ви нашата пържола? – пита сервитьорът един от клиентите.
– Като професионалист мога да ви кажа, че съм във възторг!
– О, вие сте готвач?
– Не, обущар съм.
Как е произлязло името на траките? Когато прабългарите са дошли по тези земи, една от бойните тактики на месното население била да тракат силно с дървета за да създават впечатление, че са много и тогава прабългарите са си казали „Ейй, тези мамата си тракат“ и така произлязло името ТРАКИ…
– Защо не ме поканиш да излезем да пийнем по нещо тази вечер?
– С удоволствие, но не излизам с омъжени жени…
– Но аз съм жена ти, глупако!
– Съжалявам, не правя изключения!
И накрая Доброто победи Злото. И така хубаво го победи… че се наложи да се ожени за него.
МЪЖ без жена е като куче без бълхи. Живее си, но скучно. ЖЕНА без мъж е като бълха без куче! Живее си, но няма кого да ухапе.
Мъж си тръгва рано от работа, върви и си мисли:
– „Сега ще я заваря с любовника ѝ… Ще се завъртя и мълчаливо ще си тръгна и ще отида при Танчето… Ще си изкараме страхотно.“
Прибира се, а там жена му сама, сядат да обядват и той нервен с юмрук удря по масата.
Жена му:
– Какво ти стана?
– Какво, какво… Всичките ми планове развали.
