– Прибирам се по-рано от командировката и веднага отварям гардероба… А там – празно, под кревата – празно, в хладилника – празно…
– А жена ти как реагира?
– Не съм женен, бе… Обрали са ме…
– Скъпи, какви жени предпочиташ – умни или красиви?
– Нито едните, нито другите. Нали знаеш, че обичам само теб.
– Скъпи, ще ходя на църква да се изповядам!
– Вземи валидол да дадеш на попа, ако му прилошее…
Как реагират различните националности на един виц:
Американец:
– Ха-ха! Много як виц, брато!
Французин:
– Браво, много добро попадение!
Българин:
– Супер як виц, ама аз го знам по друг начин!
Трима самохвалковци се прибирали късно вечер. Когато стигнали някакъв мост, единият самохвалко предложил:
– Пичове, хайде от моста да се изпикаем в реката!
А на ум си казал: „Тук е тъмно като в рог. И двамата не могат да ми видят мъжкото достойнство! Сега е момента да се изфукам!“
И изпъшкал престорено:
– Ох! Водата долу е ужасно студена!
Тогава, вторият самохвалко се обадил:
– А дъното е много каменисто!
Накрая, третият фукльо се изцепил:
– Ужас! Зад завоя – има раци!
– Келнер, в супата ми плува хлебарка… Моментално ми донесете друга…
– Готово, ето още една хлебарка за господина…
Гробар копае в жегата… Минава много стара баба и го пита:
– Чедо, къде е 88 парцел?
– А бе кат не помните – що излизате?
Ако мъж отваря вратата на кола за жена, значи една от двете е нова.
– Такаааа, да си спомня какво съм учил – вилицата в лявата ръка, ножа в дясната…
– Извинете, аз дали може да си избера друг хирург?
– Ни са бутай вее! Ти знайш ли кой съм?!
– Че кой може чак толкова да си в 7 сутринта в автобуса за Кремиковци?
Чувстваше се прецакан като габровец, ударил джакпота с троен фиш.
Двама рибари седят унили на брега.
– В риболова най-важно е търпението…
– От сутринта търпя. Не мога повече. Вади ракията!
– Обвиняемият, и защо пребихте съседа си от горния етаж?
– Ваша светлост, оказа се, че тоя тъпак е развъждал кокошки и петли на 18-я етаж в нашия блок!
– Е? И това е повод да го пребиете?
– Съдия ! Аз вече пет месеца ходя по психиатри, понеже си мислех, че т’ва кукуригане е плод на въображението ми!
– Сърдиш ли се?
– Не…
– Много ли?
– Да!
