Малкият Иванчо казва на баща си:
– Искам да махна от писмото до Дядо Коледа влакчето и да напиша колело!
– Вече не искаш ли влакче?
– Искам, но намерих едно в шкафа ти.
– Всички мъже са свине! – казва една приятелка на друга.
– Да? А защо тогава се омъжи за пети път?
– Е, аз много обичам животните.
– От къде си?
– От София.
– Къде ще прекараш празниците?
– На село!
Умните хора у нас вече учат два езика. Английски и цигански.
– Първият – ако успеят да се разкарат от страната.
– Вторият – ако не успеят!
– Познай кой ме покани на среща…
– Иван?
– Не…
– Николай?
– Не…
– Стефан?
– Не…
– Предавам се…
– Ами не го познаваш…
Майка се кара на сина-двойкаджия:
– Ти си тъп и ограничен като баща ти!
В това време мъжа и точно бил на вратата и влиза и пита:
– Значи съм тъп и ограничен?
– Ти мълчи, не става дума за теб!
Иванов, както всяка сряда, беше при любовницата си. И тъкмо потъна в безбрежния океан на доволството и щастието на вратата се позвъни. Иванов изтръпна, завръщащ се ненадейно съпруг, ножове, пистолети. А любовницата отвори спокойно входната врата и каза:
– Ти ли си, скъпи? Я, преди да си се събул, изхвърли боклука.
Мъжът и покорно тръгна надолу по стълбата с кофа в ръка под тежестта на брачните задължения, а Иванов целуна любовницата си и рече:
– Ей затова те обичам, не само хубава, но и умна.
Стигна до дома си без произшествия, размени две-три думи с комшията, позвъни усмихнат и тъкмо се навеждаше да развърже обувките си, жена му се показа:
– Ти ли си, скъпи? Я, преди да си се събул, изхвърли кофата с боклука.
Две причини, поради които не се доверявам на хората:
1. Не ги познавам
2. Познавам ги.
– Докторе, този да не е наркоман?! Три пъти за седмица в спешното!
– Младоженец е! Жена му се учи да готви…
Вечер, 23:30, разговор между майка и син.
– Е, сине, как мина срещата?
– Отлично!
– Когато е отлично се прибират на сутринта.
Гражданско дело. Съдията изслушал едната страна:
– Прави сте! – отсъдил.
Изслушал и другата страна:
– М, да – и вие сте прави – отсъдил отново.
– Ваша чест, не може и двете страни да са прави – плахо възроптал помощникът му…
Съдията се почесъл… и добавил:
– Абе и ти си прав…
