Българин в бар в Скопие си поръчва бира. Барманът му я подава и казва:
– Three euros.
Българинът му дава две евро. Барманът повтаря:
– Three euros.
Българинът го гледа неразбиращо. На чист български език барманът му казва:
– Бирата струва три евро.
Българинът се подсмихва, подава му още едно евро и казва:
– Знаех си, че за едно евро ще си спомниш българския език.
На градския площад, Иванчо размахвал наръч вестници. И крещял с пълно гърло:
– Крупна финансова далавера! Петдесет човека – измамени!
Петдесет човека – измамени!
Някакъв чичко се заслушал в думите му. После тикнал в свободната ръка на хлапето два лева:
– Я дай един вестник! Човек трябва да внимава за тия неща! Щото, всеки може да го замъкне с пари, преди се усети!
Когато получил печатното издание, оня взел да го прелиства още на място. Гледал тук, зяпал там, пък – накрая възкликнал:
– А, бе, малкия! Тука не пише нищо по тоя въпрос, бе!
Иванчо размахал вестниците и закрещял:
– Крупна финансова далавера!
Петдесет и един човека – измамени! Петдесет и един човека – измамени!
Най-лесно се става алкохолик и безделник, като просто спираш да поздравяваш бабите около блока!
Един ковач ковал една подкова и както била нажежена до червено я хваща с щипките… Отстрани го гледа един селянин и се учудва:
– Леле… колко е гореща!
Ковачът:
– Ами… не е гореща чак толкова… Ако ми дадеш една десетачка, обещавам да я оближа!
На селянина много му се искало да види такова шоу и затова извадил една десетачка и я подал на ковача.
Онзи я взел, облизал я и си я прибрал в джоба.
Иванчо си слага гумени ботуши. Майка му:
– Иванчо, навън е сухо, няма вода, няма кал.
– Аз ще намеря, мамо. Не се безпокой!
Художник модернист е на почивка в хижа в планината. Събужда се сутринта, отваря прозореца и поглежда навън. А навън е пролет, прекрасно утро, слънцето е изгряло, поточето ромоли под прозореца, пчелички жужат наоколо, чува се песента на птичките, а в далечината на тучна зелена ливада овчарче подкарва овцете на паша. Небето е кристално синьо с малки пухкави бели облачета. Художникът гледа всичко това и си мисли…
– Баси кича…!
На генерал му се родил внук. За да разбере на кого прилича, той изпратил в родилния дом адютанта си.
Връща се адютантът и докладва:
– На вас- досущ! – казва радостно върналият се адютант.
– Това е добре! – казал генералът – Докладвай и подробности!
– Ами, той е плешив, шишкав, нищо не разбира и през цялото време крещи.
Двама мъже разговарят:
– Намирам бокса за прекрасен спорт.
– Защо? Вие боксьор ли сте?
– Не, зъболекар съм.
– Моето гадже е веган, протестър, геймър и еколог!
– Бе то и моят е нек’ъв шушляк и нема кинти, ама не мога да го кажа така готино като тебе!
– Сърдиш ли се…
– Не…
– Много ли…
– Да…
