В училище. Урок по български.
– Деца, днес ще се научим как се делят някои думи на срички. Ще ви попитам какво работят бащите ви и какво биха подарили, ако са тук.
Анка:
– Моят баща е аптекар. Ап-те-кар. Ако беше тук, щеше да ни подари полезни витамини.
Марийка:
– Моят баща е хлебар. Хле-бар. Ако беше тук щеше да ни подари по едно вкусно, горещо хлебче.
Тошко:
– Моят баща е чето… сшето… чтето…
Учителката:
– Тошко, седни, успокой се и ще ни кажеш по-късно.
Иванчо:
– Моят баща е букмейкър. Бук-мей-кър. Ако беше тук щеше да заложи 20:1, че Тошко няма да може да каже „счетоводител“!
– На колко години си?
– Толкова съм стар, че не ме е донесъл щъркел, а птеродактил!
Габровец чете книга и от време на време гаси и светва отново лампата.
– Какви ги вършиш? – пита го жена му…
– Мога да прелиствам страниците и на тъмно…
Мъж на преглед при психолог:
– Какво работите? – пита лекарят.
– Автомонтьор съм.
– Добре, легнете под кушетката и се отпуснете.
Влюбената жена смята, че всички мъже са смотани, освен нейния. След време пак смята, че са смотани, но колкото нейния никой…
– Здрасти, как си?
– Добре съм, а ти?
– Бива, на гости съм!
– Супер, на кой?
– На теб!
– Еб*си верно бе, съвсем те забравих!
Антарктида. Руска полярна база. Тече шестият месец от мисията. Целият екип умира от скука. Идват на гости американци от съседната база. Седнали, почерпили се едно друго.
По едно време един от руснаците извиква силно:
– 158!
Всички почнали да се смеят.
След малко друг:
– 248!
Всички пак се смеят. Един от американците попитал съседа до него:
– Защо се смеете всички? Това са просто числа?
– Ами ние отдавна сме тук и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали и казваме само номерата.
След някоя друга водка американецът решил да провери и извикал на развален руски:
– 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той, недоумяващ пак пита съседа до него:
– Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
– За първи път го чуваме!
Две кучета се разхождат:
– Я! Нова ограда!
– Ооо, това трябва да се полее…
