Една блондинка казала на гаджето си:
– Милооо, ако знаеш само каква гатанка измислих… Никога не можеш да я отгатнеш!
Пичът се амбицирал:
– Ами, хайде давай, пробвай ме! Като те знам – едва ли си измислила нещо особено сложно!
Русокоската започнала:
– Слушай сега… Кафяво е на цвят, има гърбица, живее в пустинята, издържа дълго време без вода и пее като канарче! Що е то?
Оня мислил, чудел се, двоумил се, размишлявал надълго и нашироко… Накрая, свил рамене и въздъхнал:
– Предавам се! Не мога да се сетя!
Мацката отговорила:
– Камила, бе! Верният отговор е камила!
Приятелят и изтъкнал:
– Чакай малко, бе! Камилата не пее като канарче!
Блондинката се захилила:
– А, бе, знам! Ама, исках гатанката да стане по-трудна!
– Комшу, ще ми дадеш ли бормашината си за събота и неделя?
– Ами да, ремонт ли ще правиш?
– Аааа, не. Смятам да поспа малко…
Между възрастни приятели:
– Как си?
– Какво да ти кажа. Докато си спомня какво съм забравил, забравям какво съм си спомнил.
– Остаряхме, Гинооо, остаряхме… Вече не ни подсвиркат войничетата като едно време…
– Ми то щот’ няма вече армия ма…
Македонец бие сина си:
– Двойка по математика разумем. Ама двойка по македонска история, дека е две страници, не разумем!
Прибирам се от Карибите весел, отпочинал… Митничаря на летището гледа ухиленото ми лице, гледа в паспорта от къде се връщам, и намусен пита:
– Каква е целта на вашето завръщане?
Мъж, жена и малкия им син вечерят. Мъжът и жената се карат.
– Какъв глупак съм бил да се оженя за теб!
– Не, аз съм била глупава да се омъжа за теб!
Малкия ги слуша и добавя:
– И двамата глупави, а искат аз да съм отличник…
Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика:учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето!-усмихва се професорът, прекъсвайки връзката. Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– Абе, ти ‘що не си е*еш майката!?-гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил…
