close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

– Какво работиш?
– В държавната администрация съм.
– Какво по-точно?
– Честно да ти кажа и аз не знам…

– Скъпа, къде е пакетът с чая? Не мога да го намеря!
– Ох, много си зле! Колко си безпомощен! Чаят е в аптечката в една кутия от какао, има надпис СОЛ върху нея…

Влиза един химик в аптеката и казва:
– Дайте ми една опаковка ацетилсалицилова киселина.
– Искате да кажете аспирин?
– Да, точно така, все не мога да я запомня тази тъпа дума!

– Скъпи, дадох джинсите ти на съседа.
– Това пък от какъв зор?
– Ами ти така и така не ги харесваше…
– Ами да му дадем тогава и майка ти…

– Жена ми по цял ден ходи из къщи така, както я е родила майка и.
– Чисто гола?
– Не, крещяща.

Една кокошка снесла шест килограмово яйце. При нея отишъл репортер от местния вестник и започнал да и взема интервю.
Първият му въпрос бил:
– Бихте ли ми казали как се случи това?
– Нека да го запазя в тайна. – отговорила кокошката.
– А какви са ви бъдещите планове?
– Искам да снеса седем килограмово яйце…
После репортерът отишъл да вземе интервю и от петела:
– Бихте ли ми разказали как се случи това?
– Мисля да го запазя в тайна! – отговорил петела.
– А какви са ви бъдещите планове?
– Като за начало, мисля да счупя главата на щрауса…

– Добре де, лятото що те мързеше?
– Ми от жегата!
– А зимата?
– Па от студа!
– А днес що?
– Мале, кат се сета к’ва жега беше и к’ъв студ иде!

И да сме наясно – работа в екип… не е работа по анцуг…

Двама свещеници стоят на пътя до табела с огромен надпис – „Спрете! Краят вече е близо!!!“ Покрай тях с голяма скорост прелита товарна кола и шофьорът й крещи:
– Много сте тъпи бе!!!
Товарната кола се скрива зад завоя и се чува грохот… Единият свещеник казва на другия:
– Май си прав, трябваше да го напишем по-простичко – „Мостът е разрушен“.

В общината постъпила жалба:
– Уважаеми господа, срещу моят прозорец има женска баня. Аз виждам всичко и това ме отвлича от преките ми занимания, а да не говорим, как влияе на моралния ми облик. Моля ви да ми дадете нова квартира…
Изпращат комисия да провери случая на място. Пристига комисията, оглежда и председателят казва:
– Е, какво? Нищо не се вижда!
– Ама моля ви се… Я се качете на това шкафче под прозореца!
– Е, качих се, все едно, нищо не виждам!
– А сега малко наляво…
– Пак нищо не виждам!
– Още маааалко наляво…
Председателят се премества наляво, шкафчето се накланя на едната страна и той пада на земята…
– Ето, видяхте ли? А аз съм така по цял ден…