Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче:
– Не! Недей! – впуска се тя към него
– Защо? – пита хлапето
– Ами… Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане – ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма…
– Няма да излязат.
– Защо?
– Тях вече ги изядох!
Грузинец гледа силно окосменият си син и вика на жена си:
– Жена, абе Ти роди ли го това бебе или го оплете…
Оптимистът:
– Чашата ми е наполовина пълна!
Песимистът:
– Чашата ми е наполовина празна!
Реалистът:
– Глупаци, айде вземете си най-накрая нормални чаши!
– Скъпи, подай ми солта, лимона и текилата.
– Какво ще правиш?
– Мекици.
На едно дърво в двора на лудницата седи един, облечен с пижама и яде нещо. Под него няколко санитари се опитват да го убедят да слезе сам:
– Хайде слизай вече бе Наполеоне. Какво правиш там?
– Ям круши.
– Какви круши бе идиот? Това е кестен.
– Че аз си нося!
Когато една жена спре да яде след 18.00, в 19.00 почва да гризе съпруга си!
В чата:
– Здрасти! Ти си страхотна!
– Благодаря!
– Имаш ли си гадже?
– Момент да ти видя снимките. Да имам!
Ценоразпис в стоматологична клиника:
– Зъбна пломба – 40 лева.
– Същото, с чисти инструменти – 80 лева.
– Същото, на точния зъб – 120 лева.
Иванчо се прибира и намира жена си Марийка обляна в сълзи.
– Какво има, скъпа?
– Майка ти ме обиди ужасно!
– Как може да те е обидила, след като е на почивка на другия край на света?!
– Тази сутрин пристигна писмо, адресирано до теб. От любопитство го отворих…
– И какво?
– В края на писмото пишеше: „PS Скъпа Марийке, като прочетеш писмото, не забравяй да го дадеш на сина ми!“
Преди сватбата: „Ти си душата на компанията!“
След сватбата: „Не ме излагай пред хората, идиот такъв!“
Пуша си и правя кръгчета от дим.Идва един индианец и ми вика:
– Още един път ако ме напсуваш на майка… и ще ти взема скалпа!
Онзи ден от една антикварна книжарница си купих книга с голямо намаление, заради производствен дефект – просто корицата ѝ бе залепена на обратно…
И вчера, с оглед на хубавото време, седнах на една пейка в парка да почета… Да ви призная честно… толкова съчувстващи погледи досега никога не бях получавал…
