Учителката:
– Иванчо, каква е дилемата на Хамлет от съвременна гледна точка?
– Да се ожени или да се омъжи!
– Мили, коя е тази овца на снимката до теб?!
– Сестра ми.
– Ай, колко е сладка…
– Вие близнаци ли сте?
– Не, защо питате?
– Еми майка ви така ви е облякла, много сте сладки…
– Госпожо, дайте си документите и излезте от автомобила…
– Сипа ли ракия?
– Да.
– И на себе си и на мен ли?
– Да, и на себе си и на мен.
Оптимист и психолог. Психологът:
– Представете си, че дядо ви е умрял…
– Е, имам още един.
– Закъснявате за погребението.
– Сядам в колата и… газ.
– Но вие се страхувате от високите скорости.
– Ще изпия бутилка ракия за кураж!
– Ето! Както сте пиян, ви спира полиция…
– Ще се „разберем“…
– Не можете да се „разберете“. Спряла ви е полицайка.
– Ще се запозная и ще пофлиртувам.
– Да, ама тя е много грозна!
– Да, ама аз вече съм пиян!
– Господине, дръпнете това куче от мен! Вече имам усещането, че имам бълхи!
– Шаро, дръпни се от господина! Той има бълхи.
– Добър ден, Мохамет в къщи ли е?
– Не, няма го.
– Предайте му, че планината е идвала.
Жена изпраща мъжа си на работа.
– Кога ще се прибере, моят Слънчо?
– Слънчо няма да се прибира днес. След работа ще ходи на кръчма с приятели и ще се прибере пияната свиня…
В метрото, срещу възрастна жена сяда младо момиче. И двете и ръце са татуирани с надписи с йероглифи. Госпожата втренчено разглежда татуировките:
– Какво, бабче, не си ли виждала татуировки? – пита кифлата.
– А, виждала съм… десет години съм живяла в Китай. Преводач съм. И за това се чудя, защо по ръцете ти пише „Консумирай охладено, поръсено с копър и чесън“…
– Подсъдими, защо нямате адвокат?
– Имах, обаче той, след като се убеди, че не съм откраднал тези пет милиона ме напусна.
– Кога, за последно си бил с жена?
– Какъв ден сме днес?
– Четвъртък!
– Април, миналата година!
Малко момиченце толкова силно се залюля на люлката, че видя, защо родителите му са го изпратили да поиграе навън…
