Качила снимка от 2012 и написала:
– Добрите стари времена.
Нещо като моите от 1998 г. и да напиша „Годините през Византийско робство.“
-Отива ли ми това?
-Да, като ролетни щори на кокошарник!
Казва ми:
– Ти далеч не си глупава.
Викам му:
– Аз и отблизо не съм.
Някога руската зима помогнала за разгрома на Наполеон и Хитлер, а тази година сама нападна САЩ.
Четирима старци седят на игрището за голф и играят.
– М-дааа, от година на година, стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки. – казва единият.
– Ахаа, и разстоянието от дупка – до дупка става все по-голямо… – добавя другият.
– И хълмчетата са по-стръмни от едно време… – казва третият.
Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва:
– Стига мрънкайте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата…
Един рязко станал милионер и някаква го интервюира.
– Какво най Ви хареса, когато забогатяхте?
– Че жена ми престана да готви.
Шефът излиза от офиса си, крещейки:
– Петров, Иванов, Минев, Киров… Всички сте уволнени!
Вървейки из фирмата продължава да крещи:
– И ти си уволнен, и ти, и ти!
– Мен не можете!
– И защо?
– Аз не работя тук… Аз съм куриер… Пица доставих…
– Искаш ли да станеш мой заместник?
– Интересно… Защо не?
– Как се казваш?
– Георгиев.
– Назначен си!
– А… Да не забравя… Георгиев?
– Да?
– Уволнен си!
– Как се отнася към тебе детето ти?
– Като към Бог.
– Как така?
– Почти не ме слуша, изобщо не изпълнява молбите ми, даже се прави, че не съществувам, само ако му притрябва нещо, започва да ми се моли…
– Колко кила си?
– 50 и кусур…
– Е колко е тоя кусур?
– 33!
Баба навремето казваше:
– Което е твое, само ще си дойде при тебе!
– И, ей го – дойде!
Сметката за тока, водата и парното…
Надпис върху селска ограда:
– Кучето е зло, а синджирът му е китайски.
