close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee-fevruari

– Айде да пием по една-две ракии?
– Рано е, виж, още е светло!
– Е все някъде по света е тъмно!

– Напускам те! Ти супер стиснат, не мога да живея с теб повече! Ето ти пръстена!
– А кутийката къде е?

По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по него време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също – цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал:
– Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван.
– Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер!
– Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената, децата не сме спали да вадим очите на цацата!

Получих есемес:
– Не мога да те забравя!
Който направо ме подлуди! Не мога да си я спомня…

Младеж отива при бащата на приятелката си:
– Дойдох да ви целуна ръка и да поискам ръката на дъщеря ви!
– Целувай на майка и… вървят в пакет!

– Какво искаш за рождения ден?
– Изненадай ме!
– С какво да те изненадам?
– Не знам, ама като го видя да кажа – „Уау! Лексус!“

Отишли гинеколози на стриптийз бар.
Погледали, погледали, помълчали и единия рекъл:
– Ама че скука, колеги. Давайте да се връщаме на работа.

На приятел му подарили игуана. Един ден тя го захапала за палеца. Първата му реакция била:
– Твойта мама.
След това забелязал, как някак предано и тъжно го гледала. Излязла от аквариума и започнала да го следва навсякъде на крачка разстояние. Гледала го в очите и сякаш искала да му каже:
– Извинявай, прости ми!
Приятелят ми се разчуствал, вече и бил простил. На сутринта се събудил, а игуаната стояла до леглото, цяла нощ не мръднала, гледала го тъжно. Приятелят ми се удивил какъв верен и грижовен питомец си има. Палецът му обаче не минавал, отекъл и започнал да го боли по-силно. Сложил игуаната в клетка – и при доктора. Там се изяснило, че този вид игуани са отровни, но отровата е много слаба. Затова те първо хапят, след това тъпо и упорито следват жертвата си, чакайки я да умре…

– Окей, Гугъл. Къде бях снощи?
– Аз след снощи не разговарям с теб!

Планинар към планинарка.
Като студенти:
– Внимателно стъпвай с крачетата, че тук има камъчета…
След сватбата:
– Върви внимателно, тук е пълно с камъни.
След 20 години семеен живот:
– Къде тръгна през камънака, ма!

Всички болести идват от ядове… а всички ядове идват от гадове!
Извод:
– Игнорирайте гадовете, за да си спестите ядовете!