– Какво работиш?
– На летището. Кенефите чистя.
– И що не напуснеш?
– Как!? Ей така просто да зарежа авиацията?
Мъж се връща от командировка и носи разходния отчет на шефа. Квартирни – 1000, храна – 1000, прост*тутки – 2000.
Шефа:
– Ти луд ли си бе, не можа ли вместо прост*тутки да пишеш нещо друго, например „забиване на гвоздеи.“
На следващата командировка носи отчета. Квартирни – 1000, храна – 1000, забиване на гвоздеи – 2000, ремонт на чука – 1000!
Снощи късно, на вратата звънна комшията, пиян, и поиска политическо убежище. След него дойде жена му с точилката и наруши всички международни, правни норми.
Може би… смисълът на живота се крие в имената на софийските квартали:
– Младост 1, Младост 2, Младост 3, Младост 4, Камбаните…
Всяка жена е способна да чуе звука от входящо съобщение в телефона на мъжа и, на разстояние до 20 километра, независимо от преградите и атмосферните условия.
Иди да честитиш на директора, родило му се е дете.
– Така ли? Какво има?
– Сливова.
Новите радари на КАТ показват направо в лева.
Сюардесата влиза в пилотската кабина:
– Капитане самолета е отвлечен от еврейски терористи с бомба.
– Как разбрахте, че са евреи? Те ли ви казаха?
– Не, но продават парашути на пасажерите.
На пазара:
– Имате ли документи за тази риба?
– Какво Ви трябва, смъртен акт ли?
– Искаш ли виц за психолози?
– Да!
– А сега нека видим, защо го искаш?
– Добър ден! Мога ли да запиша детето си при вас на синхронно плуване?
– Точно навреме. Току- що се удави едно…
Разговор между двама пенсионера:
– А бе, наборе, вече и боба е фалшив…
– Е как така? – пита учудено другия.
– Еми, не съм п*рдял вече три часа!
Въпрос към радио Ереван:
– Коя първоаприлска шега може да стане новогодишен подарък?
Отговор:
– Дупка в презерватива!
Женското „Идвам след пет минути“ е като мъжкото „Ще се върна след пет минути“.
Арабче пита баща си:
– Тате, какъв е този парцал на главата ти?
– Това е куфия, моето дете. Предпазва главата ми от горещото слънце на пустинята.
– Тате, а каква е тази нощница?
– Това е джелабея, сине мой. Предпазва тялото ми от горещото слънце на пустинята.
– А тате, какви са тези чехли?
– Това е папукия, дете. Предпазват краката ми от горещия пустинен пясък.
– Тате, а защо ги носиш през ноември в Стокхолм?
