close
LifeStyle

Показват в Бургас елитна изложба, посветена на 120 години Национална художествена академия

izlojba

На 25 май в Бургас ще бъде открита елитна изложба, посветена на 120 години от създаването на Националната художествена академия на България. За експозиционна площ е избрана модерната и нова сграда на Магазия 1 в пристанищната зона за свободен обществен достъп. Конкретният повод на събитието е свързан с подготовката за откриване на Филиал на НХА в нашия град, където ще бъдат представени специалностите „Живопис“, „Стенопис“, „Графика“, „Книга, илюстрация, печатна графика“, „Плакат и визуална комуникация“, „Рекламен дизайн“, „Мода“ и магистърска програма „Арттерапия“. Изложбата, представена в пространствата на Магазия 1, се организира съвместно от Община Бургас, Националната художествена академия и Пристанище Бургас. Тя включва две свързани помежду си експозиции, които извеждат в определен мащаб историческата динамика и част от съвременния облик на НХА – „120 години НХА. Ректорите“ и „120 години НХА. Преподавателите.“

„120 години НХА. Ректорите“ персонифицира етапите на академичното развитие чрез творчеството на двадесет и петимата й ръководители през изминалите дванайсет десетилетия – забележителни автори, работили всеотдайно за изграждането на новата художествена култура и нейната интеграция в европейското пространство.

Вторият корпус на изложбата „120 години НХА. Преподавателите“ включва произведения на съвременни преподаватели от деветте специалности, които предстои да бъдат включени в новия Филиал в Бургас. По този начин експозицията демонстрира една част от актуалната структура на Академията, функционалните възможности на различните специалности и не на последно място – творческия профил на нейните преподаватели.

Творбите в „120 години НХА. Ректорите“ са представени чрез фото-репродукции, тъй като самите произведения са собственост на редица галерии в столицата и в страната, докато в преподавателската изложба са включени оригиналните творби. Съпоставени помежду си, обектите на изложбата създават една наситена и разнообразна художествена среда, в която се открояват както особеностите на индивидуалния стил на всеки автор, така и общите за отделните изкуства тенденции. Подобна изложба е повод за съизмерване на културния мащаб на Академията, на постиженията на нейните водещи личности и на мястото й в художествения живот на страната. С активната среща между различните концепции, тя поставя в определен дискурс както моментната динамика в развитието на образованието по изкуство, така и актуалните явления в съвременната българска визуална култура.

Националната художествена академия е най-старото и престижно висше художествено училище в България. Открита през 1896 г. като Държавно рисувално училище, Академията регламентира професионалното положение на българския художник и същевременно изиграва значима роля в ускореното развитие на културната ни действителност. И днес НХА е основния център за подготовка на художници в 18 различни специалности от сферата на изящните и приложните изкуства, изкуствознанието, реставрацията и дизайна. Съвместяването на постигнатото от традицията с иновативните методи на образование – процес, характерен за почти всички етапи от нейното съществуване е в основата на академичния авторитет и в съвременната ситуация.

За академичната общност цялата учебна 2016/2017 година преминава под знака на историческата годишнина. Множество прояви в галерия „Академия“, в страната и в чужбина се включват под нейния общ знаменател.

Ректори на Националната художествена академия от създаването и през 1896 г. като Държавно рисувално училище до днес

проф. Иван Мърквичка         1896-1909

проф. Жеко Спиридонов       1921-1924; 1929-1930

проф. Антон Митов              1912-1918; 1924-1927

проф. Иван Ангелов              1911-1912; 1921-1921

проф. Борис Михайлов         1918-1921

проф. Стефан Иванов                 1927-1929

проф. Цено Тодоров             1930-1932

проф. Иван Лазаров              1932-1935; 1937-1939; 1943-1945

проф. Никола Маринов         1936-1937

проф. Васил Захариев                       1939-1943

проф. Дечко Узунов              1945-1947; 1947-1950

проф. Крум Кюлявков                      1950-1953

проф. Панайот Панайотов    1953-1962

проф. Александър Поплилов           1962-1966

проф. Илия Петров               1966-1968

проф. Секул Крумов             1968-1976

проф. Величко Минеков       1976-1979; 1979-1983

проф. Христо Нейков                       1983-1985

проф. Найден Петков                        1985-1987

проф. Борис Гондов              1987-1992

проф. Владислав Паскалев   1992-1994

проф. Огнян Шошев             1994-1999

проф. Иван Газдов                1999-2003

проф. Божидар Йонов                       2003-2007

проф. Светослав Кокалов     2007-2011; 2011-2015

проф. Николай Драчев                      2015 – до днес

В изложбата са включени работи на преподавателите:

проф. Андрей Даниел, проф. Божидар Бояджиев, проф. Виктор Паунов, проф. Георги Янков, проф. Греди Асса, проф. д. изк. Петер Цанев, проф. д. изк. Свилен Стефанов, проф. Десислава Минчева, проф. д-р Боян Добрев, проф. д-р Здравко Каменаров, проф.. д-р Николай Младенов, проф. д-р Олег Гочев, проф. Ивайло Мирчев, проф. Любомир Каралеев, проф. Майа Богданова, проф. Николай Драчев, проф. Светозар Бенчев, проф. Станислав Памукчиев, доц. д-р Десислава Христова, доц. д-р Здравка Василева, доц. д-р Илия Груев, доц. д-р Кирил Божков, доц. д-р Кристина Борисова, доц. д-р Мариела Гемишева, доц. д-р Яна Костадинова, доц. Анна Аврамова, доц. арх. Даниела Янкова, доц. Димо Колибаров, доц. Йохан Йотов, доц. Кирил Матеев, доц. Мирослав Богданов, доц. Николай Алексиев, доц. Николай Цачев, доц. Пенчо Добрев, доц. Регина Далкалъчева, доц. Росен Цветанов, доц. Росен Цветанов, доц. Цветан Стоянов, гл. ас. д-р Капка Кънева, гл. ас. д-р Ненко Атанасов, гл. ас. д-р Симеон Симеонов, гл. ас. д-р Стоян Дечев, ас. Атанас Атанасов, ас. Васил Колев, ас. Велико Маринчевски, ас. Георги Павлов, ас. д-р Десислава Лазова, ас. д-р Светлин Балездров, ас. Емануела Ковач, ас. Живка Маринова, ас. Любомил Драганов, ас. Филип Бояджиев, ст. преп. Валери Василев, ст. преп. Д-р Асен Миланов, ст. преп. Радослав Симеонов, ст. преп. Страхил Ненов, ст. преп. Теодор Лихов, ст.преп. Катерина Цанева.