close
LifeStyle

Сирни Заговезни е, ден за прошка

sirni-zagovezni-posti

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от утре, започва Великият пост.

На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, днес се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.

Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича „люшкане“.

Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки.

Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.

Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка.

Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.