Двете млади брадати лешоядчета, настанени преди около 45-50 дни в изкуствено гнездо като част от програмата за възстановяване на вида, вече летят уверено около него и се адаптират успешно към живота в дивата природа, каза за БТА Ивелин Иванов, ръководител на Програмата за възстановяване на лешоядните птици към природозащитната организация „Зелени Балкани“.
„С всеки изминал ден увеличават периметъра, на който се отдалечават. Това е знак, че адаптацията им протича успешно“, посочи Иванов.
Най-критичният период за младите птици са първите дни след напускането на гнездото, когато все още нямат достатъчно опит – не знаят къде безопасно да кацат, къде да нощуват и как да реагират при среща с опасности. По време на наблюденията е регистриран случай, при който са успели да избегнат чакал.
Междувременно в изкуственото гнездо е настанено и трето малко брадато лешоядче – с около месец по-малко от останалите две, отгледано в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора. Птицата носи името Ханс – в чест на основателя на европейската програма за възстановяване на брадатия лешояд д-р Ханс Фрей. Очаква се около месец лешоядчето да остане в изкуственото гнездо, където ще се научи да се храни самостоятелно и да се справя с предизвикателствата в природата. По предварителни оценки около 20 юли птицата ще започне да напуска гнездото.
„Те са на върха на хранителната пирамида и в естествената си среда почти нямат врагове. Затова не се страхуват от хората така, както повечето други диви птици. Именно това обаче понякога ги прави по-уязвими“, обясни Иванов. От организацията призовават хората, ако срещнат младите птици в природата, да ги наблюдават и снимат от разстояние, без да ги безпокоят.
Една от най-характерните особености на брадатия лешояд е начинът му на хранене. Народното му име е „костобер“. Според Иванов човката му е устроена така, че при хранене горната и долната ѝ част сякаш се „разкачат“, което позволява на птицата да поглъща големи количества храна – до 40-50 процента от собственото ѝ тегло, тъй като в природата следващата възможност за хранене може да дойде едва след дни.
Основен акцент в работата на „Зелени Балкани“ през следващите седмици остава наблюдението на освободените брадати лешояди, както и подготовката за маркиране на малките черни лешояди. В момента в гнездата в Стара планина има три малки черни лешояда, които предстои да бъдат оборудвани със сателитни предаватели за проследяване на движенията им след напускане на гнездата.
Иванов припомни, че тази година размножителният успех при черния лешояд е по-нисък заради случая на отравяне в района на Тича през февруари, когато загинаха възрастни птици и бяха загубени размножаващи се двойки.
По отношение на брадатите лешояди той посочи, че освободеният миналата година екземпляр Боев в момента се намира в Северна Европа и преминава през естествения скитнически период, характерен за младите птици – те могат да изминат хиляди километри, преди да достигнат полова зрялост.
По данни на „Зелени Балкани“ в момента в Стара планина, Врачанския Балкан и района на Сливен и Котел гнездят около 15 двойки черни лешояди, а при белоглавия лешояд популацията продължава да нараства – в Стара планина вече има над 35 гнездящи двойки. /БТА
