На 24 ноември празнуваме Света Екатерина. Имен ден имат всички носещи името на светицата – Екатерина, Катерина, Катя, Катрин, Катина, Тина.
В старите български обичаи денят е познат и като Катерининден.
В народната традиция на този ден жените не работят, а месят и раздават помежду си специални обредни питки, намазани отгоре с мед, с пожеланието: “Хапнете си за сладки и медени!” Вярва се, че Св. Екатерина предпазва от шарка малките деца.
Според житието й, Света Екатерина била изключително красива девойка живееща в град Александрия. Освен красива, Екатерина била и много умна дама, която изучила философията, литературата и особено медицината. Мнозина знатни и богати момци искали ръката й, но тя била решила да се омъжи само за равен на нея по хубост, ум и знание.
Майката на Екатерина била християнка, но криела вярата си – по онова време християните били гонени. В покрайнините на Александрия живеел скитник отшелник. Майка й я завела при него за да й даде добри съвети, именно той я обърнал към познанието за Бог.
Една нощ в съня й се явила Богородица и това било момента, в който Екатерина отдала душата си на християнската вяра, а после станала „небесна – чиста и свята, годеница на Христос“. Ревностно не пропускала, където може да порицае езичниците.
Веднъж на един езически празник, пред всички тя рекла на царя „Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли!…“ За много по-малко по онова време падали глави, но смилен от красотата на Екатерина, царя й предложил половината си богатство ако тя се откаже от християнството. Извикал 50 мъдреци за да я разубедят от вярата й, но тя с мъдростта си съумяла да ги накара да отхвърлят езическата вяра и да приемат нейната. Успяла даже да убеди и съпругата на царя в христовата вяра – за което жестокия цар отсякъл главата на съпругата си.
Безсилен пред упоритостта на Екатерина, която успяла за краткото време да просвети много хора, царят заповядал да бъде убита.
Около 305 година – паднала главата на едва 18-годишната Екатерина. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина, където два века по-късно монаси намерили мощите й и ги отнесли в Манастирът „Св. Екатерина“ (Египет).
