Днес се навършват 152 години от смъртта на идеолога на българските борби за независимост Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович). Той е основоположник на организираната националнореволюционна борба, демократ, публицист, журналист, историк и етнограф. Раковски е и един от първите наши възрожденци, който прозира зловещата имперска роля на Русия. Публикациите му по тази тема обаче бяха крити и инкриминирани в годините на комунизма, а дори и днес има страх да бъдат поставени в учебниците по история.
Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.
Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Пак той сформира Двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски.
