Екскурзия в завод за полиестерни изделия Цех №1.
Звуци:
– Шшшш-бах! Шшшш-бах! Шшшш-бах!…
Екскурзиант:
– От какво са тези звуци?
Директорът:
– В този цех се произвеждат биберони за детски бутилчици. Звукът „Шшшш“ – е от вулканизацията, а звукът „бах“ – от пробиването на дупка в биберона.
Цех № 2 – презервативи.
Звуци:
– Шшшш, Шшшш, Шшшш-бах! Шшшш, Шшшш, Шшшш-бах!
Екскурзиант:
– Нима всеки трети презерватив се прави с дупка?
Директорът:
– Естествено! На родината са ѝ нужни потребители за бибероните!
Жена към мъжа си:
– Скъпи, аз говоря ли насън?
– Боже опази! Само това оставаше…
Управляващ решил да види как живеят обикновените хора и звъннал на случаен апартамент. Отваря малко момче.
– Къде е баща ти?
– Отиде на работа с новата кола.
– А майка ти?
– Отиде на пазар със старата кола.
– А кой е в къщи?
– Баба, гледа телевизия на новия телевизор.
– Виждаш ли, момче? За всичко това, трябва да сте благодарни на мен!
– Бабо, бабо, чичо ми, дето мие чинии в Испания е на телефона!
При лекаря:
– Имате много високо кръвно налягане! Трябва спешно да се откажете от кафето и ракията.
– Разбрано, докторе! От сега нататък – само чай и водка.
След първата нощ на палатка:
– Добро утро скъпа!
– Какво му е доброто, цяла вечер ме ядоха комарите.
– А мен не ме пипнаха.
– Ми как ще те пипнат, когато до теб лежа аз, такава вкусна!
Българинът се чувства успял, ако пререди някого на опашката в магазина.
Ако сте яли банан, не бързайте да изхвърляте кората. Нарежете я на тънки ивици, които поставете на вестник и оставете на слънце поне за два часа. След това завийте ивиците с марля и ги дръжте на сухо, прохладно място три-четири дни. Изсъхналите жулиени бананова кора прекарайте през мелачка за месо, а след това с блендер ги превърнете във фин, еднороден прах. В този си вид банановата кора ще заема съвсем малко място в кофата Ви за боклук.
– Добър ден! Голяма ракия, моля!
– Но господине още е сутрин!
– Добро утро! Голяма ракия, моля!
– Как се казва ананас на турски?
– Машала шишарка!
Сутрин хората се събуждат усмихнати, ведри, пият кафе, говорят си, а аз… Събуждам се като стар лампов телевизор. 30 минути ни говор, ни картина…
Аз ѝ пиша:
– Страшна си!
А тя:
– Мале, а ти къв вампир си!
