Една немска овчарка, един доберман и една котка умрели и попаднали в рая. Стоят тримата пред Господ, а той – любопитен да разбере в какво вярват животните пита всеки един:
– В какво вярваш, немска овчарко?
– Вярвам в обучението, в лоялността и подчинението към моя господар.
– Браво, седни от дясната ми страна. А ти, доберман, в какво вярваш?
– Аз вярвам в обичта и грижата, която дължа на господаря си.
– Много добре, ти ще седиш от лявата ми страна. А ти, котко, в какво вярваш?
Котката го изгледала и отговорила:
– Вярвам, че ти си ми седнал на мястото.
– Шефе, кога ще получим заплата?
– Щом се върне счетоводителят.
– Той в отпуск ли е?
– Не, в затвора.
Баба се дотътря до офис на адвокат и моли да й помогне да се разведе.
– Ти на колко си? – пита той.
– 84 г.
– 84? А на колко е дедото?
– На 87 г.
– Боже, боже…! И колко години сте заедно?
– През септември стават… 62 г.
– 62 г. брак…! Защо сега искаш развод?
От бабата лъха завидно спокойствие:
– Па стига толкоз..
На въпроса на таксиметровия:
– Къде отиваме?
Пияната жена го тресна с чантата:
– Не е твоя работа!
Попитах сто приятеля, със какво питие върви, черен хайвер, сьомга, омар, стриди и трюфели?
Деветдесет от тях ми пожелаха да ми преседне.
Два заека имали бутилка ракия, но нямали с какво да замезят. По едно време гледат една гарга стиска парче сирене в клюна си.
– Гарго, искаш ли да пиеш с нас?
– Да!
И сиренцето паднало, зайците го взели и не дали на гаргата да пие.
На следващия ден се повтаря същата история. Зайците пак питат:
– Гарго, искаш ли да пиеш с нас?
Никакъв отговор. Единия заек налял в една чаша до горе и попитал:
– Толкова стига ли ти?
– Да!
Сиренето паднало, зайците го взели, ама пак не дали на гаргата да пие.
На третия ден всичко пак същото:
– Гарго, искаш ли да пиеш с нас?
Няма отговор. Зайците наливат в чаша.
– Толкова стига ли ти?
Няма отговор. Единия заек се ядосал и попитал:
– Ти кво бе, мислиш, че искаме да те минем ли?
– ДА!
… и сиренцето…
Българин, дошъл му денят и часа, застава пред Свети Петър. Ония рови, рови в тефтерите и го поглежда над очилата:
– Пешо? Нали? Адаш, ти отиваш в ада!
– Аман бе, сега оттам идвам…
Вчера беше зле, днес е зле, утре също ще бъде зле…
Изглежда, че положението се стабилизира!
В началото жена ми не искаше да си купуваме къща точно до гробището. Сега обаче е много доволна, че на масата всяка сутрин има свежи цветя и у дома винаги има нещо сладичко за кафенцето.
