Прибира се Пешо у дома, доста пийнал. Жена му в кухнята, мие някакъв тиган.
Пича забива мътен, кървясал поглед в нея, трясва с юмрук по масата и изревава:
– АЗ съм шефът в тая къща, ясноооо?!
Жена му без грам звук рязко се завърта и със заучено движение му отпечатва профила на дъното на тигана. Съответно героя рухва в нокаут като бик в скотобойна.
В това време влиза съседката:
– Въх, Миме, твоичкия `що лежи по очи насред кухнята?
– Той е шефът в тая къща! Където си иска, там ще лежи! Аз съм безгласна буква.
– Какво мислиш да следваш, сине?
– Искам да завърша висше за гадател, тате.
– Я ела за малко оттатък!
– Няма, ‘щот ша ма бийш!
– Бря… Май имаш дарба…
– К’во слушаш ти?
– Рок. А ти?
– Жената.
В Съда, един съдия разпитва един свидетел по някакво дело. Съдията си задава рутинния въпрос към свидетеля:
– Къде бяхте на 29.06.2014 година точно в 14:48 часа и какво всъщност правихте тогава?
Свидетеля:
– Бях си вкъщи, седях си пред календара и си гледах часовника.
След семеен скандал мъжът пита с треперещ гласец:
– Може ли да гледам телевизор?
– Може, но не го включвай!
– Колкото и да пиеш, няма да пресушиш Винпром! – крещи жената.
– Мъ ше гу карам да бачка две смени… – пелтечи мъжът.
Бай Пешо толкова добре владееше интонацията, че с фразата „Дейба ма’а му…“ можеше да те напсува, да те похвали, да поздрави и даже да изрази съболезнования…
– Кога обядвате у вас? – пита гостът, 6- годишния син на домакините.
– В един часа.
– А, ако имате гости?
– Веднага след като си отидат.
Съпругът нежно пита жена си:
– Скъпа, какво е това същество, с 32 краченца, зелени очички, червено телце, на кафяви и сини чертички?
– Писнаха ми твоите въпроси! Знаеш, че мразя тия гатанки. Какво е?
– Не знам, но за всеки случай ще ти го махна от гърба…
В България имаме една игра, когато се събираме по заведения. Всеки казва, че е дал повече, а накрая парите никога не стигат!
– Абе, къде изчезна Пешо?
– В трудов лагер е!
– ?!
– Ожени се! Тъща му има 5 декара двор…!
Пада кораб с извънземни, пращат съобщение до тяхната планета:
„Първи пристигнаха Американците, бомби, ракети за три седмици отвориха вратата. Черпиха хамбургери – не стигнаха за всички но бяха вкусни! И си тръгнаха. След тях дойдоха Японците с някакви нано технологии, за три дни отвориха вратата, черпиха суши – не стигна за всички но беше вкусно! И си тръгнаха. Тогава дойдоха едни странни човеци, казваха им Българи, с едно криво желязо и някакви мантри завършваха на „майката“ за три часа отвориха вратата черпиха ни ШАМАРИ – не бяха вкусни но имаше за всички.“
Между възрастни стоножки:
– Нещо не ми изглеждаш добре?
– Абе направо съм с 50 крака в гроба!
Тя така нежно му каза „здравей“, че един щъркел застана на покрива на стартова позиция…!
– Тате, а какво е това санкции?
– Когато мама ти забранява да гледаш филми на ужасите. Това са санкции.
– Аха! А когато баба не дава на дядо да пие ракия е същото нали?
– Оооо… Не! Това е ембарго сине!
