Черешопроизводителите в Сливенско са изправени пред тежка криза през настоящия сезон, като много от тях обмислят изобщо да не прибират реколтата си. Причината за напрежението са изключително ниските изкупни цени, налагани от търговците на едро, гарнирани с пълен отказ на сезонните работници да спазват трудовото законодателство.
Представители на бранша споделят пред bTV, че ситуацията е безизходна: „Освен вътрешния пазар, нямаме друга алтернатива“. Този пазарен монопол принуждава част от земеделците сериозно да обмислят възможността да оставят плодовете да изгният по клоните или директно да изхвърлят вече обраната продукция.
Математиката зад производството излиза изцяло в ущърб на българските фермери, които вече оперират изцяло в еврозоната. За прибирането на килограм череши, предназначени за преработвателните фабрики, на берачите се плаща между 35 и 45 евроцента в зависимост от обема.
Когато плодът се бере за пресния пазар, където се изисква по-високо качество и прецизност, разходът за надници скача между 50 и 60 евроцента за килограм. При тези производствени разходи и наложените ниски нива от страна на прекупвачите, за собствениците на градини не остава никакъв марж, който да покрие инвестициите за препарати, напояване и денонощен труд.
Към финансовия колапс се добавя и поредният административен абсурд, свързан с наемането на сезонна работна ръка. Въвеждането на задължителните еднодневни трудови договори среща яростна и организирана съпротива на терен от самите берачи.
Хората, които се наемат за сезонна работа, масово и категорично отказват да предоставят личните си карти на работодателите. Причината е страхът им, че ще загубят социални помощи или обезщетения за безработица. Без лични данни обаче легалното сключване на контракти е невъзможно. Така производителите в Сливенско са поставени в патова ситуация — или да рискуват огромни санкции от Инспекцията по труда за наемане на черно, или да останат без нито един работник на полето. /fakti.bg
