Адвокатът:
– Позволявам си да припомня на уважаемия господин съдия, че човекът, когото съдите днес, преди два месеца спаси жена ви от удавяне.
Съдията:
– Други престъпления?
В планината:
– Къде си Соняяя?
– С оня… с оняяя…
Скъпи дами помнете, че когато се разпадне едно семейство, за това не е виновен само мъжа. Виновни са двама… Мъжът и свекървата!
– Къде си тръгнал?
– На предаване.
– Ма няма предаване, бе! Бори се до край!
Питат различни националности да кажат най-характерния израз за езика им. Испанецът казва:
– За нашия език е „маняна“. Това значи – спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две.
Турчинът казва:
– Нашият най-известен израз е „яваш-яваш“. Това е нещо като „маняна“, я станат нещата другата седмица, я другия месец – няма страшно.
Арабинът казва:
– При нас най-известният израз е „инш Аллах“ (по волята Божия). Това е нещо като „маняна“ и „яваш-яваш“, ама я няма тая степен на прибързаност.
Хубаво нещо е „легналият полицай“ – и скоростта намалява, и да го прегазиш е приятно!
Съпруг отишъл за охлюви, но заседнал със свой приятел да пие и осъмнал. На сутринта се прибира в къщи с охлювите, но за да не му се кара жена му ги наредил по стълбите, изчакал да се покажат от черупките и звъннал на вратата:
– Къде ходи цяла нощ бе, хаймана?
А той най-спокойно взел да подкарва животинките:
– Пррррр, хайде по-живо момчета, почти стигнахме.
Учителката по етика, докато зачукваше картина на стената, си прасна пръста с чука и после половин час се държа като учител по трудово.
На един студент композитор му предстои изпит по специалността.
– Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред.
– Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт.
Наркоман отива на преглед. Доктора му казва:
– Ще ти предпиша тука едни тревички да пиеш.
– Хм, ти още малко и ще поискаш спринцовки да смъркам.
