– Aло, икони имате ли?
– Не.
– А свещи?
– Също не.
– А мога ли да поръчам молитва за здраве?
– Господине, имате грешка. Тук е Народното събрание! При нас няма нищо свято!
– Как е синът ти?
– Отиде в Лондон да продължи да учи тромпет.
– Спечелил е стипендия!?
– Не, всичко поеха съседите…
Жената на един програмист му поръчала:
– Иди до магазина и вземи един хляб. Ако има яйца, вземи една дузина.
Програмистът се прибрал у дома с 12 хляба.
При доктора:
– Моля, отидете до прозореца и извадете максимално навън езика.
Пациентът съвестно се изплезва, но забелязва, че докторът дори не го е погледнал и пише рецепта.
– Но докторе, вие дори не ми погледнахте езика!
– Ааа, това с езика беше да дразня данъчното отсреща…
Жена към мъжа си:
– Стълбите ужасно смърдят.
– Съседите сигурно готвят.
– Отиди и помириши, умряло ще да е нещо!
Връща се мъжът:
– Жена, и двамата сме прави. Нещо е умряло, а съседите са го намерили и го готвят…
Мъж, седнал на пейка в парка с детска количка, в която реве дете, та се къса.
Той само повтаря, вече в истерия:
– Гоше, спокойно, спокойно Гоше, още малко. Само спокойно, ГОШЕЕЕ! Всичко ще е наред, спокойно, Гошкооо, спокоооооо!
Една жена го погледала, пък се приближила и му вика:
– Ама господине, така няма да го успокоите Гошко, само ще го стресирате повече.
Той:
– Ама я си гледайте работата! АЗ СЪМ ГОШО, АЗ!!!
Абрамович крещи на сина си:
– И как можа да получиш толкова слаба оценка по литература? Каква беше темата?
– „Представете си, че вашият баща е милионер“.
– Тия побъркаха ли се?
– И аз това написах…
Връща се една жена от работа, уморена, мъкне две торби с продукти. Изведнъж пред нея застава мъж и си разтваря палтото. Жената го гледа с безучастен поглед, и възкликва:
– Ми да, забравих да купя яйца!
Тегло на фолк певица – 60 кг.
– с грим 65 кг.
– с дрехи 65,1 кг.
Криминална хроника:
– Вчера в местния зоопарк две и половина неизвестни лица се опитаха да откраднат крокодила…
Днес си викам и аз като хората, ще се кача на автобус. Градският транспорт, както знаете си е цяло приключение. Та качвам се аз, сядам, зяпам през прозореца… идилия. Внезапно отнякъде се чува блеене на овца. Викам си:
– Баси, па не можем да избягаме от селото. Някой е качил добитък.
Народът взе да се оглежда. Блеенето се повтаря. След това пак. Гледам един мъж вади от джоба си мобилния, вдига и казва:
– Кажи, мило!
