Една жена влязла в зоомагазин и видяла един много красив папагал. Продавачката побързала да обясни:
– Този папагал е бил в публичен дом.
– Няма нищо! – отвърнала жената.
– Взимам го.
Закарала го тя у дома, а папагалът започнал:
– Ааа, нов бардак, нова Мадам!
Прибрали се дъщерите и от училище, а папагалът отново:
– Ааа, нов бардак, нова Мадам и нови момичета!
Прибрал се и мъжът от работа, а папагалът:
– Ааа, нов бардак, нова Мадам, нови момичета, стари клиенти… Какво става, Киреее?
Защо като крещя в библиотеката всички гледат укорително само мен, а като крещя в самолета: всички се включват задружно в инициативата?!
– От къде си?
– От София.
– Така ли, от кога?
– Кире, колко прави 5+5?
– 11…
– Хайде сега… извади си ръцете от джобовете и преброй пак!
Пътува Робинзон на спасилия го кораб към къщи и си мисли:
– Ех, ся остана и жената да ми повярва!
– Чух, че си намерил нова работа?
– Да, брат, пазач съм в един склад.
– И какъв е графикът?
– Ден спиш, три почиваш.
На интервю за работа:
– Какви са най-силните ви качества?
– Настойчивост!
– Благодаря, ще се свържем с вас.
– Ще ви изчакам тук!
В кабинета на очния лекар:
– Коя буква показвам?
Пациента:
– Къде сте?
Мутра разглежда картини в галерия и му направила впечатление голямата разлика в цените. Отишъл при собственика на галерията и го попитал:
– Брато, що тия картини на тая стена са такива евтини, от $200, $300, до $1000 най-много, а онези на отсрещната стена са такива скъпи от по $10000, $50000, та до $1000000?
– Ами, господине, тези евтините са на съвременни художници – такива, които още работят. А онези там, скъпите, са на класици.
– Какво е това класици бе, брато?
– Ами това са художници, които вече са починали.
Мутрата се замислил:
– Брато, какво ще кажеш да ми дадеш имената на тия съвременните? За една нощ ще ги направя класици и после ще делим!
Имам прекрасна работа, уютен дом, мил мъж, послушна дъщеря, добър син и внимателно подбрани антидепресанти…
Между приятели в кръчмата:
– Жена ми много обича кучета и котки.
– Щастливец!!! Моята обича норки и сребърни лисици…
Четвъртък вечерта. Тя, с обречен тон:
– Представи си, ако утре няма да ме има, какво ще е?
Той:
– Ми, петък…
