Блондинка отива на компютърен курс.
Учителят казал:
– Пуснете компютрите!
Блондинката насочила мишката към монитора и казала:
– Това дистанционно не работи.
– Мамо, защо винаги първи умират най-добрите хора?
– Ти като отидеш в градината, кои цветя откъсваш?
– Тия дето се пушат, но това какво общо има?
Майка при джипи-то:
– Детето се буди в три сутринта… какво да го правя?
– Миии, Фурнаджия или баничар!
В библиотеката:
– Дайте ми книгата за тези… слаботелесните.
– За кого?!?
– Ъъъ… спомних, „Отнесени от вихъра“
– Добър вечер, казвам се Иван и днес в зоопарка изядох фуража на елените, оскубах фазаните и натаковах хипопотамката…
– Ама, господине, ние сме клуб на анонимните алкохолици!
– Ми аз, според вас, трезвен ли съм ги правил тия работи!
Като бях малък не умеех да чистя лук. Баба ми казваше:
– Ако не можеш да свалиш тънката, свали дебелата.
Този съвет и до днес ми помага в живота.
Ерген – Това е човек, който иска да има жена, но мама не дава.
Когато жена се обади на мъжа си и го пита:
– Много ли ме обичаш?
Отговорът на истинския мъж е:
– Купувай!
– Тате, какво е орг*зъм?
…
– Тате, защо мълчиш?
– Вждаш ли сине, проблемът не е въпроса, а че всички в автобуса чакат отговора.
Иди да хвърлиш боклука, но си сложи панталони да не те гледат такъв кльощав!
– Да бе, нека да видят хората как ме храниш!
– Ми тогава си свали и долните гащи да видят защо не те храня!
– Жена, ти нали викаш, че у некой прекрасен ден шъ ма напущиш?
– Да!
– Ми… глей кво убаво време е вънка!
Единственото хубаво на старите коли е, че в тях не се качват евтини момичета.
– Ало, здрасти! Как си?
– Тъпo ми е. И времето е гаднo! Сега и ти звъниш…
Мъж и жена приготвят багаж. Мъжът е отворил шкафа с „мокрия бар” и бавно и внимателно прибира в куфара всички бутилки алкохол.
– Скъпи, защо взимаш всички бутилки алкохол? Все пак заминаваме на вилата само за два дни.
– Скъпа, взимам бутилките, не защото ние заминаваме на вилата за два дни, а защото синът ни – пубертета остава сам вкъщи за два дни.
Из спомените на Иванчо:
– В училище се учех лошо и поведението ми не беше добро, затова директорът постоянно викаше майка ми в училище. После си оправих поведението и успеха, след което се наложи, директорът и мама да си търсят друго място за срещи.
