Оцелял в десетки жестоки битки, в които водел борба наравно с войските си, Цар Самуил умира от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.
Точно 1012 години и три дни след смъртта си, цар Самуил, управлявал България в един от най-трудните епизоди в историята на страната ни, се пое последният си път към дома. Оцелял в десетки жестоки битки, в които водел борба наравно с войските си, Цар Самуил умира от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. Четири години по-късно идва и краят на Първата българска държава.
Зад завръщането на костите на цар Самуил стои дълга история от археологически проучвания, научни спорове и многократни дипломатически опити между България и Гърция.
По-рано през деня българският министър-председател Румен Радев пристигна в Музея на византийската култура в Солун, където се състоя процедурата по предаване на тленните останки на цар Самуил. Радев бе посрещнат от своя гръцки домакин Кириакос Мицотакис.
В тяхно присъствие двамата министри на културата подписаха приемно-предавателен протокол за тленните останки на средновековния български владетел. От своя страна България предава на Гърция 48 предмета, основно църковна утвар от няколко манастира в Беломорска Македония, които са спасени от българските учени по време на Първата световна война, когато тези територии населени с наши сънародници са били под скиптъра на цар Фердинанд І.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис подчерта значението на завръщането на църковната утвар в Гърция, сред които и епископски трон. Той отбеляза, че историческите и религиозни реликви не могат да бъдат обект на военни посегателства.
„Днес установяваме много дълбока връзка с България, която не е само културна. Завръщането на важна църковна утвар създава нови мостове за комуникация“, заяви Мицотакис, който благодари на българския си колега Румен Радев.
Гръцкият премиер заяви, че 48 предмета, които са придобити от българската страна през 1917 г. по време на Първата световна война от митрополиите на Серес и Негрита, имат огромно значение за духовния и емоционален живот на неговата страна.
„В замяна Атина изпълнява своя исторически дълг, връщайки тленните останки на цар Самуил, които са открити в базиликата „Свети Ахил“. Те са запазени от десетилетия от гръцкото правителство“, каза Мицотакис. Той припомни, че преговорите за връщането на цар Самуил са започнали още през 70-те години по времето на Константинос Караманлис и Тодор Живков. „Беше нужно време, за да се преодолеят предизвикателствата на миналото. Нашите сътрудничества сега започват. Това е първият стадий, за да бъдат върнати други реликви от България“, каза още премиерът Мицотакис.
Румен Радев заяви, че за него е огромна чест да бъде в Музея в Солун. „Стремежът на българската държава да си върне останките датира още от 60-те години, когато тези останки бяха открити в църквата „Свети Ахил“. Радвам се, че днес изпълняваме завещанието на техния откривател проф. Муцопулос те да се върнат. Искам да изкажа благодарност на Мицотакис за постигането на това историческо за нашите две страни споразумение, за вашето политическо лидерство“, каза българският премиер.
Той припомни, че през последните 6 десетилетие е работено усилено, за да се стигне до днешния ден. „Ако в миналото цар Самуил ни е разделяло, днес ни обединява. Нашето общо членство в ЕС дава на нашите две страни да чувства по-добре вълненията на другата страна. След хиляди години на противоборство, споделянето на едно размирно минало на Балканите – белязано от войни, днес ние бележим следващия етап от развитието и задълбочаването на нашите отношения. Чудо е фактът, че след повече от 1000 години на сблъсъци ние са радваме на високо ниво на добросъседски отношения. Затова допринесоха особено последните десетилетия, успяхме да загърбим сенките на миналото и да изградим доверие и приятелство. Радвам се, че нашите два народа загърбиха това съперничество“, заяви още Радев.
Според него най-важното е да имаш истински приятел. „Постигнатото днес ще укрепи още повече нашето приятелство. Изградихме ос на стабилност и просперитет с Гърция, а културните отношения са важна част от тази ос“, подчерта българският премиер.
Тленните останки на цар Самуил бяха прибрани в България с военно-транспортен самолет „Спартан“. След навлизане в българското въздушно пространство самолетът, пренасящ тленните останки, бе прехванат и ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16.
Костите на владетеля кацнаха с държавния „Спартан“ точно в 13.00 ч. в София. Формацията от изтребители прелетя над площад „Княз Александър I“. От летище „Васил Левски“ – София до площада тленните останки на цар Самуил бяха пренесени от военнослужещи от Българската армия.
В церемонията „България посреща цар Самуил“ участва и президентът Илияна Йотова. При изпълнението на химна на България отекнаха 21 артилерийски салюта.
„Този площад помни много паради и шествия. През него тече шумната река на нашата история. Но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и един отдавна очакван дълг.
Пред нас са тленните останки на цар Самуил. Не му се падна тежката орис да брани родината в бурния ветровал на Балканския полуостров, в съседство с могъщата Византийска империя, да отстоява земите ни и на изток, и на запад, да понася удари в гръб често и от своите близки“, заяви премиерът Румен Радев.
„Летописите пазят следите за величието на много български владетели. Визионерът Аспарух определил тази благословена земя за наш дом. Воинът Тервел спасил християнския Константинопол от обсадата. Свети цар Борис I Покръстител приютил учениците на светите братя Кирил и Методий. Неговият син Симеон Велики разгърнал културното влияние на България из целия славянски свят.
Но историческата съдба, както и човешката, е изменчива. След години на възход настъпват времена на тежки изпитания. Пада старопрестолният Велики Преслав, а Самуил и неговите трима братя наследяват една осакатена и отслабена България. Великата България на Симеон угасва в сложни игри на тронове, в които между особиците и разделението се съсипват векове на държавнически градеж, военни победи и дипломатически успехи. И този урок трябва да помним.
На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни в отстояването на българщината и така 40 години. Да изживее триумфа на Траянови врата и поражението при Сперхей. Да понася болката от раните редом с войниците си. След векове именно на криво зарасналата ръка ще помогне на археолозите да идентифицират тленните останки под позлатената ризница и царската плащеница на остров Ахил. Самуил води изкусна дипломация, за да опази земите и живота на българите, и прекарва дните си на кон, за да съхрани държавното единство на България.
Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия. След поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо пълководство от това и свидетелство за благородство от сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданията на своите поданици.
От тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие. В него погинаха много империи. България възкръсна два пъти. Днес европейците се учим да четем историята със стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата, която ни родее в целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мирът като върховно благо. Затова и днес изразих най-дълбока благодарност към министър-председателя на приятелска Гърция Кириакос Мицотакис за мъдростта и куража заедно да постигнем това историческо споразумение и да върнем тленните останки на нашия цар там, където е земята му.
Едно споразумение, което укрепва още повече стратегическото партньорство между нашите две страни и приятелството и доверието между българския и гръцкия народ. Искам да благодаря на всички българи, дипломати, учени, политици, които за тези 60 години не престанаха с усилията да си върнем царя. И тези усилия показват, че когато застанем заедно зад значима национална цел, ние можем да успяваме, независимо от препятствията.
Днес един символ на държавническа доблест и на войнски добродетели ще намери своя вечен дом в света София. Там, откъдето е тръгнал. И не е случайно, че неговият гроб бе открит 1000 години след гибелта му. Едва ли е случайно, че 60-годишните усилия да си го върнем дават плод днес. Когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни. Защото днес, след 1000 години, в родината се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите ни владетели. Днес ние посрещаме неговия дух, неговата непримиримост, неговата безпределна вяра в отечеството и заветът му да пазим България.
Този акт хвърля мост през вековете, лекува всяко съмнение в общите ни духовни сили като народ и неверие в нашето бъдеще. Защото България е била и ще бъде. Вечен покой и слава на воина и пазителя на нашия народ. Да живее България!“, заяви в словото си премиерът Румен Радев по време на официалната церемония на площад „Княз Александър Батенберг I“.
Церемонията на площада събра Илияна Йотова и още трима президенти – Георги Първанов, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, членовете на правителството, зам.-министри, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Кирил Петков, лидера на ПП Асен Василев, Патриарх Даниил и членове на Светия Синод, кметът на София Васил Терзиев, множество депутати, евродепутати, и граждани.
След официалната церемония и изказвания, тленните останки на българския цар бяха понесени на последното му шествие. Маршрутът му премина по бул. „Цар Освободител“, ул. „Георги С. Раковски“, ул. „Оборище“ и ул. „Париж“ до базиликата „Св. София“, където бяха положени в специален саркофаг.
На място бе отслужен трисагий, а гражданите имаха възможност да отдадат почит пред тленните останки на владетеля. „С благоговение, синовна почит и сведени глави тържествено посрещаме саркофага със скъпоценните кости на благоверния български цар Самуил, верен син на църквата и своя народ. Защитавал с чест и достойнство славата и величието на българската корона, запомнен с непримиримост и борба до сетен дъх за поверения му български народ. Днес, повече от хилядолетие след своя живот и подвиг, Самуил се завърна при нас, за да почива в храма „Света София“, в столицата на неговата любима България, за която предаде живота си и в която е бил кръстен като млад. Благодарим на Бога за възможността да имаме сред нас тази светиня на държавната и църковна памет“, заяви в словото си Патриарх Даниил. Отдаваме и дължимото на тези, които са направили възможно откриването и пренасянето на тленните останки на Самуил, допълни Патриархът.
Докато в църквата бе отслужен трисагий, отвън на площада бе разпънато огромно българско знаме, заело пространството от бул. „Раковски“ до входа на храма „Александър Невски“.
Тленните останки на цар Самуил бяха тържествено положени в саркофаг в храма за вечен покой.
В рамките на последните две години това е второ завръщане на български владетел на родна земя. Пред 2024 г. от Кобург бяха пренесени тленните останки на цар Фердинанд І /1887-1918 г./. Той беше погребан в двореца „Врана“.
В София е погребан още един български монарх. В центъра на града се намира гробницата на княз Александър І Батенберг, по време на който беше извършено Съединението и неговата защита по време на победоносната Сръбско-българска война.
БГНЕС припомня, че останките на българския владетел са открити през 1969 г. от екипа на известния гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос при разкопки на руините на базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров. Мястото не е случайно – в края на X век островът се превръща във важен политически и духовен център на държавата на Самуил. След превземането на Лариса българският владетел пренася там мощите на свети Ахил Лариски и собственоръчно изгражда голяма базилика в негова чест. През 1969 г. в южната част на този храм археолозите откриват саркофази, единият от които съдържа останките на мъж. Археологически, исторически и антропологични данни дават основание на проф. Муцопулос да ги свърже с цар Самуил. Професорът установява тежка травма в областта на лявата предмишница, костта на която е зараснала неправилно. След откриването костите са отнесени за изследване и впоследствие се съхраняват в Солун.
БГНЕС припомня още и че на заседанието на правителството тази седмица премиерът Румен Радев обяви постигането на „историческо споразумение за връщане на тленните останки на цар Самуил“. Стремежът на българската държава да си върне тленните останки на цар Самуил датира още от 1965 г., когато световноизвестният гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос ги открива при разкопки в изградената от Самуил базилика на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, където е била лятната резиденция на Самуил. По-късно същия ден министрите на културата на България и Гърция подписаха споразумение за взаимно предоставяне на реликви с историческа стойност.
Днес остров Свети Ахил продължава да пази духа на Първото българско царство. Достъпът до него е осигурен чрез пешеходен мост с дължина около 800 метра, в чието начало се издига статуя на откривателя Муцопулос. /БГНЕС
