Приказват си двама счетоводители:
– Нашият шеф е просто нетърпим – казва единият.
– Как може да се работи толкова време без отпуска?!
– Имам идея как да си спечеля поне 2 дена почивка! – казва другият и се провисва от една тръба на тавана с главата надолу.
Влиза шефът:
– Какво става тук? Вие за какъв се мислите, та висите от тавана?
Счетоводителят:
– За нищо особено. Аз съм лампа и осветявам помещението. Защо да не вися от тавана?
– Знаете ли какво? – казва шефът.
– Мисля, че сте твърде преуморен. Отивайте си вкъщи и една седмица да не ви виждам тук!
Счетоводителят си събира нещата и си тръгва. Колегата му също започва да си събира вещите.
– А Вие къде? – пита шефът.
– Аз на тъмно не мога да работя.
За рождения си ден най-малката ни дъщеря пожела парти в стил „Пепеляшка“. Така и направихме – заведохме близначките на ресторант, а нея я оставихме да чисти вкъщи…
– С какво се занимаваш?
– Фотомодел съм на фитнес зала.
– Не си ли много дебел?
– Аз съм за снимките „Преди“.
Пак казвам, не е прилично да се пита една жена на колко ракии е!?
Жена в оръжеен магазин си купува огнестрелно оръжие.
– Госпожо, за защита ли?
– А, не! Аз за защитата ще си наема адвокат!
След прекрасна седмица прекарана на Бали, кацаме на летището в Родината. Млад граничар с изпъкнали от бдителност очи, гледайки златистия ми тен и широката усмивка, сравнявайки със снимката от паспорта ми зададе логичният въпрос:
– „Цел на вашето завръщане?“
Чета данни на НСИ, миналата година са встъпили в брак 116237 човека! Не искам да се заяждам, ама бройката не трябва ли да е четна?
Тази сутрин реших да потичам, за здраве! Бягам и след 10 мин. след мен полиция и линейка. Гонят мен!
Питам:
– Защо ме гоните?
А те;
– Защо бягаш гол?
– Господине, пиша Ви акт за 100 лв. – за оскърбяване на служител на КАТ.
– Пиши за 200, още не съм Ви казал всичко, което мисля за Вас…
Митничар пред портите и Свети Петър го пита:
– Къде искаш – в рая или в ада?
– Ами, някъде на границата, между двете…
Вървял си един програмист и гледа – жаба! Взел я той, а тя му проговорила:
– Виж какво, аз не съм обикновена жаба, аз съм принцеса. Само ме целуни и ще видиш в каква хубава девойка ще се превърна.
Погледал я програмистът и я сложил обратно в джоба си. Повървял, повървял, пък я извадил. Пак почнала тя:
– Само ме целуни…
И така няколко пъти. Разплакала се жабата, ядосала се:
– Няма ли да ме целунеш най-после!!!?
– Виж сега – на мен принцеса не ми трябва, говореща жаба повече ме кефи!
– Госпожице, вие ли чакате принца на бял кон? – Да. – Ето ме, дойдох! – А къде е принцът?
Митничар кани гост в огромната си вила. Гостът е впечатлен.
– Колко ти струва този дворец?
– Много! Само за басейна искаха да ми дават три години.
