Известен адвокат от Ню Йорк пропуснал да спре на знак “Стоп” в дълбоката провинция и за нещастие бил спрян от местния шериф. Мислейки се за “голямата работа”, адвокатът решил да се подиграе с шерифа.
– Може ли книжката и регистрацията на колата? – поискал шерифът.
– За какво ви са? – питал адвоката.
– Вие не спряхте на знак “Стоп”.
– Аз намалих, видях, че няма друга кола, и продължих. – уточнил адвоката.
– Но все пак не спряхте, а това трябва да направите по закон.
– Ако ми обясните каква е реално разликата между “намалих”, и “спрях”, ще си дам документите. – настоявал адвоката.
– ОК, така е честно! – казал шерифът.
– Моля излезте от колата.
Адвокатът излязъл, и шерифът започнал да го налага с палката.
– Сега, след няколко удара – искате да спра, или да намаля?
Домашен скандал.
Тя:
– По-добре да се бях оженила за дявола!
Той:
– Не си ли чула, че браковете между кръвни роднини са забранени?!
– Какво е вашето финансово състояние?
– Опряхме до юбилейните монети…
Ако обичаш някого, блокирай го. Ако се върне с фалшив профил, значи и той те обича.
– Господине имате 10 диоптъра късогледство!?!?!?
– Егати нещастието! Цял живот неграмотен, а сега и кьорав!
– Да. При нас се работи по 8 часа. Но 10 дена в седмицата!
– Ама, шефе, седмицата има само 7 дена?
– Ааа, не знам. Трябва да си ги изработиш.
Жената на следователя винаги намираше улики за неговите изневери… А, ако не откриваше, му подхвърляше такива…
След преглед докторът казва на жената:
– И помнете, че мъжът ви освен лекарствата има нужда от абсолютно спокойствие.
– Точно това му говоря и аз денонощно! – отговаря жената.
Разликата между поп и рок музиката е, че попът те кара да повярваш, че всичко е наред, а рокът – че нищо не е наред, но можеш да го поправиш.
Инспектор в училище, някъде през седемдесетте. Задава въпрос на класа „Как си представяте социализма?“
Марийка:
– Аз си го представям като един красив парк. Всички се разхождат под лъчите на слънцето и ядат сладолед.
– Браво, Марийке! Друг?
– Аз другарко! – викнал Иванчо.
– Друг? – рекла учителката, знаейки си стоката.
– Нека каже момчето! – намесил се инспекторът.
– Аз си го представям, другарко! – почнал Иванчо.
– Като един голям, бял кораб.
– Браво Иванчо! – обнадеждила се учителката.
– Пори бурното море.
– Браво Иванчо.
– Вълните го люшкат, но той не спира.
– Браво Иванчо!
– На хората им е лошо, повръщат, ама не могат да слязат, другарко…
