Млад доктор говори със завеждащият отделението лекар:
– Пациентът от пета стая има показатели, от които би трябвало да е умрял преди 10 години!
– Така е, когато на човек му се живее, медицината е безсилна.
Математическо запознаване:
– Как се казваш?
– 100ил, а ти?
– Хри100. Женен ли си?
– Да. Викат и 100йна. Ами, ти?
– Мойта е 100янка. Деца имаш ли?
– Момченца. Двенки. 5ко и 3фон.
– И аз имам две дечиня. 5я и 5ко.
– А, от къде си?
– От 3град. А, ти?
– От 5ърника. (Плевенска обл.), но имам вила в 3листник.
– Баба ми 5ранка е от 3уши.
– 100йна ми звъни. Е, хайде Хри100, каня те в 5ък на кафе в 100лицата.
– Ще отскоча I-во до с. 100йките и после ще дойда на кафе 100иле…
– Ти си първата жена с която вечерям, откакто жена ми ме напусна.
– О, колко мило, кога се разделихте?
– Сутринта.
3-годишното дете пита:
– Може ли торта за рождения ми ден?
Бащата:
– Но сега не ти е рожденият ден.
Детето:
– Тортата няма как да знае това.
В края на деня Адам пита Ева:
– Днес какво прави?
– Ми, разхождах се из градината.
– Не си пипала дървото с ябълките, нали?!
– Не, бе… как ще го пипам…
– А, хубаво… какво има за ядене?
– Щрудел…
Жена към съпруга си:
– Представям си какви страшни подозрения са се родили в главата ти като изчезнах за 3 дни от къщи.
– Да, много се притесних да не се върнеш.
– Знаеш ли как се държи клюкар в напрежение?
– Как?
– Утре ще ти кажа…
Детето на психолога в магазин за играчки не си иска направо, а започва отдалеко:
– Кажи, мамо, твоето детство също ли е било сиво и нерадостно?
Рибарите щателно сортираха своя улов: малките рибки пускаха обратно във водата, а големите складираха в бурканче от майонеза.
Не казвам, че съм пълничка, ама на матрака ми с мемори пяна му трябваше година, за да ме забрави!
Изглежда доста странно и подозрително, че в стола на Медицинска академия винаги има пресен… дроб с лук…
