Начално училище. Час по математика. Учителката иска да обясни концепцията за безкрайност и пита учениците кое е най-голямото число. Малките мозъчета зацепват пред нелеката задача, само малкият Гошко вдига уверено ръка и отговаря с блясък в очите:
– Пет хиляди триста шейсет и шест!
Учителката, усмихвайки се:
– А добре де, а пет хиляди триста шейсет и седем не е ли по-голямо?
Жорето, пораженчески:
– Мамка му, а бях толкова близо…
– Скъпи, защо винаги излизаш на балкона, когато пея? Не обичаш ли да ме слушаш?
– Не е това! Просто искам съседите да видят, че не те бия.
– Госпожице, къде е вашият принц?
– Нямам принц, за какво ми е принц?!
– Е, не може такъв кон без принц…
Двама професори, специалисти по атомна физика обядват в ресторант. Покрай масата им минава страхотна жена.
– Гледай – казва единият – колко интересно са се групирали атомите!
До 18 години момчетата си играят с коли, а момичетата с кукли. След това нещата се обръщат.
– Ти си като облаците.
– В смисъл?
– Когато изчезнеш и денят става по-светъл.
Срещат се двама приятели:
– Приеми моите искрени съчувствия!
– Защо бе човек?
– Вчера жена ми си е купила кожено палто!
– И какво от това?
– Ами утре ще ходи на гости на жена ти!
Така силно се притесних за лимоните в хладилника, че им купих джин и тоник!
Лелята на Иванчо:
– Ти помагаш ли на мама?
– Да.
– Как и помагаш?
– Ами броим сребърните лъжички, след като си тръгнеш…
Учителка пита малкия Петърчо:
– Имаш един лев. Баща ти дава още един лев. Колко пари имаш?
– Един лев. – отговаря Петърчо.
– Не знаеш да смяташ!
– А вие не познавате баща ми!
– Тате, какво означава „Злото ражда зло?“
– Ами, ето ти пример, баба ти е родила майка ти…
Деца! Винаги мислете преди да изречете нещо на глас! Например фразата „Тате, ти си много добър“ – най-много може да донесе китайски воден пистолет… но виж фразата „Тате, искам да стана умен като теб“ – вече е сериозна заявка за колело.
Веднъж бях закъсняла малко за работа и с шефа се засичаме в асансьора…
– Малко се успах! – казвам.
– Ааа, ти направо си се наспала! – поправя ме той.
