От години нарът се свързва със здравето на сърцето. Разпространено е убеждението, че консумацията му може да намали риска от сърдечни заболявания.
Въпросът как точно се случва това в организма дълго време остава без ясен отговор. Ново изследване, публикувано в списание „Антиоксиданти“, разглежда темата от различен ъгъл, като се фокусира не само върху самия плод, а и върху процесите, които протичат след преработката му в организма и червата.
Сърдечните заболявания се развиват постепенно. Една от основните причини е атеросклерозата – състояние, при което мастни частици се натрупват по стените на артериите. LDL холестеролът, известен като „лош“, може да се увреди и да предизвика възпаление. С течение на времето се образуват плаки, които стесняват съдовете и увеличават риска от инфаркт и инсулт.
Медицинската практика разчита на медикаменти като статини за понижаване на холестерола. Те са ефективни, но не елиминират напълно риска. Затова учените търсят допълнителни решения, включително естествени вещества в храните.
Нарът съдържа полифеноли – растителни съединения с потенциални ползи за здравето. Един от тях е пуникалагин. Първоначално се смята, че именно той оказва пряк ефект върху сърцето. Оказва се обаче, че това вещество трудно се усвоява в кръвта. Вместо това се разгражда в червата от бактерии.
В резултат се образуват по-малки молекули, наречени уролитини. Те достигат до кръвообращението в значими количества. Така възниква ключов въпрос: дали именно тези съединения стоят зад благоприятния ефект на нара върху сърцето.
За да отговорят, учените сравняват действието на пуникалагина, неговия продукт на разграждане елагова киселина и няколко вида уролитини. Първите тестове са проведени върху човешки клетъчни модели, свързани със сърдечни заболявания – включително клетки от кръвоносните съдове и имунни клетки, участващи в образуването на плаки.
Резултатите показват съществени разлики. Особено силно се откроява уролитин А. Той намалява процеси, свързани със сърдечни увреждания – ограничава клетъчния стрес, потиска възпалението и намалява движението на имунни клетки, допринасящи за натрупването на плаки.
Следващият етап включва експерименти с мишки с високи нива на холестерол, хранени с мазна диета за имитиране на човешко заболяване.
След няколко седмици животните, получавали уролитин А, показват по-малки и по-стабилни плаки в артериите. Стабилността е ключова, тъй като нестабилните плаки по-лесно се разкъсват и могат да доведат до инфаркт.
Интересен факт е, че тези ефекти се наблюдават без значителна промяна в нивата на холестерола. Това предполага различен механизъм на действие спрямо стандартните лекарства – директно намаляване на възпалението и подобряване на състоянието на кръвоносните съдове.
Изследването отчита и промени в имунната система. Намалява броят на определени възпалителни клетки в кръвта. Наблюдава се и увеличение на полезни съединения, произведени от чревните бактерии. Това подсказва двупосочна връзка – бактериите създават уролитин А, а той от своя страна влияе върху чревната среда.
Проучването има ограничения. Проведено е върху животни, при една доза и в рамките на определен период. Човешкият организъм е по-сложен, а резултатите може да се различават. Необходими са допълнителни изследвания, за да се потвърдят тези изводи при хора.
Данните дават нова перспектива за връзката между храната и здравето. Ползите от дадени продукти зависят не само от състава им, а и от начина, по който чревните бактерии ги преработват.
В обобщение, уролитин А – вещество, образувано от нара в червата – може да допринесе за намаляване на възпалението и подобряване на сърдечното здраве. Заключенията са обещаващи, но изискват внимателно тълкуване до потвърждението им при хора. /БГНЕС
