– Какво четеш?
– Стивън Хокинг – за Вселената и точката на сингулярността.
– А каква е тази точка на сингулярността?
– Това е място в което никакви закони не действат.
– Че Хокинг кога пък е идвал в България?
Звъни ми телефона и чувам непознат глас:
– Да тръгва ли?
Викам:
– Да тръгва!
Затвориха. И си мисля:
– Айдее, някой отиде някъде…
– Ще ми дадеш ли номера си?
– Пишеш ли?
– Да!
– Пиши – „НЕ“!
– Уотсън, по всичко личи, че убиецът е възпитан човек.
– Как разбрахте?
– Елементарно! Ударите с нож са нанесени вдясно, а с вилица – вляво.
Готвенето е проста работа. Когато излиза пара – готви се, когато излиза дим – готово е…
Скъпи, какъв подарък искаш за рожденият си ден?
– Пушка.
– Каквооо? Не може!
– Ама, аз искааам!
– Казах, не! Кой командва в тази къща?
– Ти… ама, ако имах пушка…
В една гора имало много зайкини, но само два мъжки заека – баща и син. В един хубав пролетен ден, старият заек викнал синът си и му казал:
– Днес е голям ден сине! Днес ние трябва да уважим всички зайкини в гората. И понеже те са дами – когато ги посрещаш приклякваш и казваш – „Бонжур мадам“. А, когато после я изпращаш – „Оревоар, мадам!“ Разбра ли сине?
Наредили всички зайки в една редица. Баща и син застанали от двата края и започнали! От страната на бащата се чувало:
– Бонжур мадам!
След време:
– Оревоар скъпа!
А, от страната на сина:
– „Бонжур“, „Оревоар“, „Бонжур“, „Оревоар“… „Бонж, „Орев, „Бонж“… Оооо… Божичкооо… Пардон Папа!
– Вие обичате ли топла бира, потни жени и комари?
– Не, разбира се.
– Добреее, ще запишем, че излизате в отпуска през зимата.
– Интересно ми е как ли ще изглеждам на 100?!
– Хи, хи, голям си оптимист!
– Що бе, още 4 кила само остават…
– Тате, ние защо ядем само картофи, а съседите пържоли?
– Защото са мързеливи и не садят картофи.
Учителката:
– Иванчо, какво знаеш за Луи XVI?
– Ами, отрязали са му главата.
– Друго?
– Друго не са му рязали…
